Изследването разглежда процесите по навлизане и разпространение на здравното познание от модерен тип в българското възрожденско общество, каквото е познато от по-рано в европейските страни. Текстът съпоставя двете основни форми на здравно познание през епохата – традиционното и модерното, които съществуват паралелно с елементите на взаимно влияние. Проследени са ключовите фактори, допринесли за модернизацията в областта на здравното познание, както и пътищата за неговото разпространение. Основно внимание е отделено на здравното ограмотяване не само на подрастващите, но и на цялото общество чрез училищното образование и печатната книжнина. Въпреки, че до Освобождението, а и дълго след това, основната форма на здравеопазване сред големи групи от населението остава народната медицина, именно през Възраждането са положени темелите на един нов, различен тип здравна култура, която постепенно ще се наложи в условията на Третата българска държава и съответните национални институции, каквито до 1878 г. липсват.