Книга пътепис до светите земи.

Откъс

Взехме си свещи и ги запалихме. Приближихме към иконостаса и седнахме на пейка. Затворих очи за да се потопя в енергетиката на мястото. Попивах вълните на историческите пластове. Намирах се във вселенски времеви отрязък. Бях малка точка с живо вълново поле, нагласяща се спрямо вибрациите на пространствено времевата ос. Това е кръстопът, събирателно място. Картините са финни и тихи с ехо на конски тропот и кънтене на метал. Останали са като трохи, върху масата след пищен обяд и въображението ми ги улавя, събира и изгражда в тримерни модели. Чуват се гласовете на идващи и напускащи хора, поклонници, строители, войници, крехки сенки на екранна холограма. Такава е предопределеноста на кръстопътя, такава е и за бъдещите времена.

.