Книгата е повествователно описание на посещението по светите земи.

Откъси

...Взехме си свещи и ги запалихме. Приближихме към иконостаса и седнахме на пейка. Затворих очи за да се потопя в енергетиката на мястото. Попивах вълните на историческите пластове. Намирах се във вселенски времеви отрязък. Бях малка точка с живо вълново поле, нагласяща се спрямо вибрациите на пространствено времевата ос. Това е кръстопът, събирателно място. Картините са финни и тихи с ехо на конски тропот и кънтене на метал. Останали са като трохи, върху масата след пищен обяд и въображението ми ги улавя, събира и изгражда в тримерни модели. Чуват се гласовете на идващи и напускащи хора, поклонници, строители, войници, крехки сенки на екранна холограма. Такава е предопределеноста на кръстопътя, такава е и за бъдещите времена. Отварям очи и се заглеждам встрани към стената, където виси верига завършваща с окова. С нея е бил окован свети Георги. Ако се опре оковата до болно място то ще оздравее. Саркофага с мощите на светеца е под нас в криптата. Имаше коридор със стълбище, който се спускаше надолу, но не слязохме да го видим...

...Минаваме през иконата на Дева Мария с младенеца, която е единствена в света. На нея тя е изобразена усмихната. Сензитивен съм, но не мога да кажа дали усещам сила. Тези неща не са като кенче енергийна напитка. Докосването до такава светиня най-вероятно работи на кармично ниво. Вяра, вяра, вяра е нужна за да има резултат, както капката, след капката, след капката, която прави дупка в камъка. Така ги виждам нещата...

...Шествието от католическият орден се въртеше в кръг около гробницата и повтарящите им се напеви се набиваха в главите ни като мантри. Някакъв човек от процесията припадна. Прихващат го и го завеждат настрани, където му дават вода. Влизат и други. Следвт още шествия. Пространството на ротондата се препълни с хора. Ние обикновенните простосмъртни се прегрупираме и заставаме от дясно на малката постройка за да чакаме реда си. Хора от цял свят, говорещи на различни езици, млади, стари, мъже и жени се бутахме тяло в тяло за да запазим реда си...

...Странното на тези причудливи води бе, че веднъж отпуснеш ли се по гръб над тях, после изправянето изисква усилие и нямаше как да се изправиш, ако не използваш да се завъртиш на едната си страна. Правехме го със смях. Фантазирах, че така както съм по гръб, ако държа изправена пръчка с хавлията опъната като платно, при един попътен вятър щях да отида до отсрещният йордански бряг за няколко часа. Тази мисъл плуваше като тапа върху повърхността ведно с тялото ми и леко се поклащаше демонстрирайки своето тържество на безделието си...

Съвременната наука е изградена на базата на въображението. Видимото е подредена форма на невидимото. Молекулите и атомите не се наблюдават с просто око, но можем да си ги представим. Косвените белези изразени в макросвета, математически могат да се моделират и да изразят състоянието и подредбата в микросвета. На тези зависимости са изведени закони, върху които стъпва човечеството и генерира своя прогрес. За да погледнем извън сетивата си е необходимо въображение и затова учителите ни в клас често използват фразата: "Представете си че…,"- след която могат да се поставят безброй представянки.