1. Вестник "Български орел". Редактиран от Иван Богоров. Фототипно издание. Изд. "Наука и изкуство" София, 1986 г.
Автор: Богоров, Иван
Състояние много добро.
Цена 70лв.
16 стр.
формат 310/205 мм
изд. "Наука и изкуство", София, 1985 г.
Тираж 550!
Броеве:
Първият брой „Български орел“, 20 април 1846 г.
Вторият брой „Българский народен известник“, 20 септември 1846 г.
Третият брой „Българский народен известник“, 20 януари 1847 г.

„Български орел“ (оригинално име "Бѫлгарскый орелъ") е първият български информационен и общообразователен вестник.
Излиза в Лайпциг в 3 броя на следните дати: на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид и формат говорят за това, че е вестник. Езикът на вестника е близък до говоримия през Възраждането народен език.
Броеве:
Иван Богоров замисля вестника като двуседмичник, но от него излизат общо само 3 броя с разни заглавия и тираж 500 бр.
Първи брой на вестника излиза на 20 април 1846 година със заглавието „Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. Печатан е в печатницата на Брайткопф и Хертел.[4] Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модерните тогава програми. Уводната му статия е наречена „Свикване“, като финалът ѝ агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел“.

Втори брой излиза на 20 септември 1846 година под заглавието „Български народен известник“. Печатан е в печатницата на Фр. Рюкман.

Третият брой излиза на 1 януари 1847 година също от печатницата на Рюкман и е озаглавен отново „Българският орел. Известник граждански, търговски и книжовен“. Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.
След като спира издаването на този вестник Иван Богоров след две години започва издаването на „Цариградски вестник“, който става най-дълго издаваният през Възраждането – цели 13 години.

2. Вестниците на Христо Ботев.
Юбилейно фототипно издание посветено на 100-годишнината от подвига на Ботевата чета и гибелта на Христо Ботев.
изд. "Наука и изкуство", 1976
Цена 30лв
Във футляр, отлично състояние.:
"Дума"
"Будилник"
"Знаме"
"Нова България"
Формат 340/250 мм

в. „Дума на българските емигранти”
На 10 юни 1871 г. в Браила излиза брой 1 на първия самостоятелен Ботев вестник, с мотото „Истината е свята, свободата е мила”. Във в. „Дума на българските емигранти” са публикувани едни от най-ярките публицистични творби на Христо Ботев.

в. „Будилник”, г. І, бр. 1, 1май 1873 г.
Едновременно с участието си в списването на в. „Независимост”, Христо Ботев започва издаването и на втория си самостоятелен вестник „Будилник”. Карикатурите в него са идейно и текстово внушени от Ботев. Те са дело на полския художник Хенрих Дембицки, приятел на Ботев и революционерите от кръга на „младите”. Във вестника Ботев публикува най-добрите си фейлетони.

в. „Знаме”, г. І, бр.1 от 8 декември 1874
Вестникът е редактиран и издаван от Ботев и се превръща в орган на българската национална революция. В него намират най-пълен израз обществено-политическите, философските и естетическите възгледи на Ботев.

в. „Нова България”, г. І, бр. 1, 5 май 1876 г
Последният, четвърти вестник, основан и редактиран от Христо Ботев. Той редактира само брой 1. След смъртта му вестникът е продължен от съмишлениците му.