Васил Найденов - колекция от всички самостоятелни дългосвирещи албуми и сингли

цената на всеки албум е различна
по договаряне
пишете на лични - отговарям бързо

албуми
1979 - Адаптация - ВТА 10540
1982 - Телефонна любов – ВТА 10975
1984 - Чудо – ВТА 11234
1985 - Молба – ВТА 11540
-
сингъли
1982 - Телефонна Любов / Орисия - ВТК 3716
1987 - Всичко ми е наред - ВТС 12013
1990 - На море / La mia donna - ВТК 3967

-
Васил Найденов е известен български поп певец, композитор и текстописец. Започва кариерата си като вокал на рок група „Диана Експрес“, с която записва една от най-хитовите си песни „Синева“ (1976). Самостоятелната му кариера бележи своето начало от 1979 г. с песента „Адаптация“ от саундтрака към популярния едноименен филм. През 80-те години се превръща в една от звездите на българската поп сцена.

Завършва Строителния техникум „Христо Ботев“, а след това и естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973. Израства с майка си Маргарита, баща си вижда години по-късно.

Звездата му изгрява през 1979 г., когато песента от филма „Адаптация“ е обявена за „Мелодия на годината“. В същата година печели и Първа награда на „Златният Орфей“ с „Предутрин“. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: „Адаптация“, „Откровение“, „И утре е ден“, „А дали е така“.

Но докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист десет години. От 1969 г. е в група „Златни струни“, а в началото на 70-те за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Става солист на „Диана Експрес“ и първата песен „Синева“, която не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор – Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е „Тангра“.

През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди: Втора награда на „Златния Орфей“ е присъдена на „По първи петли“ (1980) и „Любовта продължава“ (1982), а Трета награда – на „Угризение“ (1986). „Остани“ по музика на Тончо Русев печели Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ (1983), а още три негови песни са обявени за „Мелодия на годината“ – „Адаптация“ (1979), „Телефонна любов“ (1982) и „Сбогом, казах“ (1985). „Чудо“ – пак по музика на Тончо Русев – „Мелодия на телевизионните зрители“ на същия конкурс през 1983 г.

Найденов завоюва признание и на международни конкурси като изпълнител: Първа награда на „Златният Орфей“ (1979), Втора награда на „Шлагерфестивал“ (Дрезден, 1981), Втора награда на фестивала „Гала“ в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването „Музикална стълбица“.

Най-многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 г. работи с балета на Алла Пугачова „Телефон“, а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тайлър (при гостуването ѝ в България).

още обяви в профила Грамофонче