Владимир Набоков е един от най-големите руски писатели и творец, чието забележително художествено дело му отрежда най-видно място в литературата на ХХ век. Роден в Санкт Петербург, той от ранна младост е принуден да води съществуване на изгнаник, живее в Берлин, после в Париж, а от 1940 г. в САЩ , където става професор по руска литература, преди отново да се завърне в Европа. Умира в Швейцария. Автор е на романи, повести, разкази, стихове, есета, изявявал се е също като драматург и преводач. Романът „Лолита“ (1955) му донася световна известност, но го предшестват произведения като „Машенка“, „Поп, дама вале“, „Защита Лужин“, „Смях в мрака“, Покана за екзекуция“, „Дар“, утвърдили неговото име сред ценителите на изящната словесност. „Пнин“, „Ада“, „Други брегове“, лекциите и студиите, посветени на руски и световни класици, и др., го налагат като един от най-изтънчените майстори на литературното творчество през нашето столетие.