The Lessons of Terror. A History of Warfare Against Civilians. Why it has always Failed and Why it Will Fail Again.
Добре запазена, меки корици, 271 страници, английски език.

В тази книга писателят и военен историк Кейлъб Кар изследва тероризма в история на света и стига до провокативен набор от заключения - практиката на нападения срещу вражески цивилни е толкова стара, колкото и самата война, тя винаги се е проваляла като военна и политическа тактика. Въпреки драматичното увеличение на обхвата и гамата от оръжия днес, тя ще продължи да се проваля и в бъдеще.

Международният тероризъм – преследването на невъоръжени цивилни в опит да се повлияе на подкрепата им за правителството, което ги ръководи, това е фраза, с която американците са добре запознати, особено след атентатите от 11ти септември. Макар на пръв поглед тероризмът да изглежда сравнително съвременен феномен, Кар илюстрира, че той е константа на военната история. В древността воюващи армии са изнасилвали и избивали цивилни граждани и са разрушавали безпричинно имущество, домове и градове. През Средновековието евангелските мюсюлмани и християнските кръстоносци разпространяват вярата си с меч, а известни крале като Луи XIV проявяват влечение към преследване на невоюващите с политически цели.

По време на Гражданската война самите американци за първи път се ангажират с „тотална война“ – един от най-фрапиращите евфемизми за тактиката на терор. Под ръководството на генерали като Стоунуол Джаксън, силите на Юга се опитват да систематизират тази ужасяваща практика, но постигането на тази съмнителна цел се пада на генерал от Съюза, Уилям Текумсе Шърман. Кар разказва за обявяването на война от Шърман на всеки мъж, жена и дете в Юга – политика, за която самият той знае, че е много погрешна, няма нищо общо с военните му успехи (всъщност, тя ги възпрепятства) и донася дългосрочни вълнения в американския Юг, като дава началото на Ку Клукс Клан.

Изследването на терора от Кар разкрива неговата постоянно саморазрушителна природа. Далеч от незабавното подчинение, твърди Кар, тероризмът затвърждава решителността на врага. Поради тази причина, преди всичко, тероризмът никога не е постигал – нито пък някога ще постигне – дългосрочен успех, колкото и физически разрушителен и психологически изтощителен да стане.