Цезалпиниите [1] са род красивоцъфтящи тропически растения обхващащ около 100 вида дървета, храсти и лиани разпространени в тропическите и субтропически части на земното кълбо. Принадлежат към популярното растително семейство Бобови и затова плодът им е характерната шушулка със съдържащите се в нея бобчета. Цъфтежът им е през лятото. Основно в по-топлите части на страни с умерен климат са постигнати добри резултати с отглеждане на открито само на 2 от видовете цезалпинии: цезалпинията на Джилис и японската цезалпиния.  Цезалпинията на Джилис е листопаден нисък храст (1-2 м висок) идващ от Аржентина. Стволът и е тънък, изправен и изящен, а листата и са двойно перести до 20 см дълги и наподобяващи тези на папратите. Цветовете събрани по 30-40 на брой в дълги гроздовидни съцветия са най-атрактивната част. Златистожълти са, а от основата им излизат до 10 на брой червенообагрени дълги до 7 см тичинки. Затова популярно я наричат „златната райска птица" Отглеждано в саксия или дървено буре растението може да израсте до 1 метър на височина.  Японската цезалпиния произхожда от Япония, а у нас се отглежда във Варна и Бургас. Красив листопаден храст с нежни дребноперести листа и със светложълти едри цветове. Червените тичинки имат дълги дръжки. Цвъфти с дълги гроздовидни съцветия през юни. Плодовете са плоски с щитче на върха. Семената са твърдокори. Понася студ  до -15ºС. Плодоноси и дава качествени семена. Към почвата не е много взискателна. Попадналите в почвата долни клонки на храста лесно се вкореняват. Високодекоративен храст, подходящ за единични и групови засаждения. Понася добре подкастрянето.