1. Позлатен царски почетен орден за висши офицери от Инженерните свързочни войски /1923 - 1946 г./ На предната част е гравирана корона върху венец и символи: кирка, лопата и начупени мълнии, в центъра ИСВ в син емайл. Имало е три вида - бронзов и посребрен. униформите окончателно са сменени с подобни на съветските през следващата 1947 г.Запазена е безопасната игла. Размери 35 / 52 мм,48 грама. - цена 193.5 лева,

3 Съюз на българските гимнастически дружества “Юнак” 1898 г. Гимнастическите дружества в страната се обединяват през тази година - отсича се дружествена значка от бронз за всички негови членове с размери 27 / 38 мм., 36 грама- тегло. В средата е гравиран спортист с вдигната гира охраняван от лъв, пред емайлирано българско знаме. Запазена безопасна игла - цена 74.50 лева

4. Царски знак Юнак-VI Юнашки събор София - 1898 - 1923г.
Запазена безопасна игла, размери 35 / 40 мм. и тегло на значката- 50 грама, цена 63.50 лева

5. Царски юнашки знак 7-ми юнашки Събор 1930 год значка. На преден план юнак със знаме в ръка и голям лъв до пояс, в средата на венец. Размери 27 / 32 мм., тегло- 43 грама. Запазена безопасна игла. Цена 112.50 лева
Всички знаци са почистени с уважение!
Общо сумата на 4 - те знака е 442 лева, ако се вземат заедно сумата е 399.50 лева

" МАЛКО ИСТОРИЯ:
Българското гимнастическо дружество „Юнак“, наричано и Соколско дружество, е създадено в края на 19 век по първообраза на швейцарските гимнастически дружества.
През 1894/1895 година в България пристигат първите швейцарски гимнастически учители, сред които Луи Айер, Даниел Бланшу и други.
КОЙ Е ЛУИ АЙЕР
Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс. Ръководи техническата комисия при гимнастическия съюз „Юнак“.
При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг. В деня на обявяването на мобилизацията сформира в Русе юнашки легион, с който и се включва в Българската войска като доброволец. По време на Междусъюзническата война Айер е командир на 1-ва рота на 12-та лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боя е произведен в Български офицерски чин подпоручик и на 2 пъти е награждаван с кръст „За храброст“.
След разгрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата "Pro Bulgaria" („За България“), в която защитава Българските позиции и дарява всички приходи на Българските ветерани от войните.
При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно се включва в армията. За да спасят неговия живот, първоначално е зачислен към обоза, срещу което протестира. След това влиза като офицер в редовете на 33-ти пехотен полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33-ти пехотен свищовски полк при отбраната на град Дойран.
Наред със Съюза на Запасните Офицери, Съюза на Запасните Подофицери, Съюз „Сливница” и Съюз “Българска Родна Защита”, Дружество "Юнак" членува в учредения на 28 март 1930 г. в София „Фронт против комунизма”.
След Втората световна война с протокол от заседание на Политбюро на ЦК на БРП от 30 ноември 1944 г. дружеството е определено като „буржоазна организация с великоБългарски шовинистични тенденции и с големи материални съоръжения“. Поради невъзможността тази организация да се овладее от партията, се предлага да се слее със спортната федерация."