Режисурата е съдба, която трябва да превърнем в работа. В това
отношение терминът make movie, с който си служат американците е
съвсем на място. Наистина, за разлика от всички други изкуства, киното в най-голяма степен е резултат от правене, а не от някакво моментно вдъхновение.
Не е трудно да се докаже, че най-великите имена в световното кино
са и най-големите майстори на филмовия занаят. При тях уникалността и постиженията се дължи на нетрадиционната организация на иначе традиционно използваните изразни средства. Едва ли някога ще разгадаем творческите тайни на Ингмар Бергман например, но специфичният му стил е следствие от виртуозното владеене на режисурата тъкмо като занаят.
Няма как да си обясним магичността на Федерико Фелини, освен като
функция от устойчиви професионални похвати, с които този майстор на киното постига целите си.
С настоящото четиво ще направим опит да надникнем в
морфологията на филмовото изкуство; ще разгледаме чисто
професионалната страна на режисьорската работа; ще изследваме
инструментариума от изразни средства, с които разполага един режисьор и ще маркираме начините на използване на този инструментариум при създаването на един филм.
Изразните средства в киното са като нотите в музиката. Точното им
съчетание е начин да постигнем на екрана радост или тъга, напрежение или покой; да придадем плът и човешки измерения и на най-изтънчените си идеи. И ако един режисьор е катализирал дълбоко в себе си тези идеи,
той трябва да притежава умения, подобни на уменията на пианиста, който знае в кой миг с натискането на кои клавиши да направи музиката си реалност. Доколкото има някаква магия в създаването на киноизкуство, тя идва не вместо занаята, а на базата на перфектното му познаване.