Представяме ви новата книга на авторката Яна Манолова „Древни хора по чуки и градища в Североизточните Родопи. Част втора Гората. Няколко скални светилища в землището на с. Вълче поле, Хасковско“.
Ниско под западния склон на крепостта Курт на връх Курткале през 1931 година е открита малка кошеровидна гробница, само месец след разкриването на голямата тракийска куполна гробница от микенски тип, заровена в хълма Малтепе край село Мезек. Известните по това време археолози Богдан Филов и Иван Велков, които вече проучвали гробницата в Мезек, посетили Курткале, за да разгледат и малката гробница тук, подобна на нея.
Те били силно впечатлени от разположението на този връх в околността и съхранените по него старини, които също като тези в древногръцкия град Тиринт лежали на повърхността. Тук разпознали останки от римски, византийски, а може би и български крепостни стени по върха и отначало помислили, че крепостта е средновековна. Но по някои находки покрай стените и по развалините на малката куполна гробница бързо се ориентирали, че всичко тук идва от древността. Според тях „на Курткале спешно трябва да се проведат разкопки, които ще са много полезни за напредъка на археологическата наука у нас“.
Тяхната мечта остава неосъществена и до днес. Но това, което е съхранено, и сега стои на открито по върховете Курткале, Кошера, Кушкая, Сракалдър и цялата околност. И без такива разкопки става ясно, че циклопската крепост Курт е била център на тракийски град-държава от рода на гръцките полиси като Микена, Тиринт и други от някогашна Микенска Гърция. Вероятно от същите времена са дошли до нас и скалните светилища в землището на село Вълче поле, свидетелства, че наред с Микенска Гърция през второто хилядолетие пр. Хр., вероятно от същите времена или по-предишни, са дошли до нас и скалните светилища в землището на село Вълче поле, свидетелства, че наред с Микенска Гърция през второто хилядолетие пр. Хр. в родопския рид Гората е съществувала и Микенска Тракия.
Настоящата книга „Древни хора по чуки и градища в Североизточните Родопи. Част втора Гората“ е естествено продължение на първата книга на авторката Яна Манолова „Древни хора по чуки и градища в Североизточните Родопи. Част първа Мечковец“, излязла през 2010 година.
След 2009 година около авторката се създава нова доброволческа изследователска група с фотографите Д. Манолова и М. Ариф от Хасково. Задачата пред новата група остава пак същата като тази на първата книга за родопския рид Мечковец край село Минерални бани, Хасковско – да се преоткрият, съхранят и и направят достояние на съвременната общественост останалите позабравени вече свещени места от мегалитната епоха, този път в големия родопски рид Гората.
Така, в продължение на 10 години, с молив и тефтер, фотоапарат и тояжка в ръка обиколихме многократно скалните светилища в големия родопски рид Гората – от Кромлеха Долни Главанак до куполната гробница при Мезек, заровена в Малтепе.
С течение на времето в първичен вид се заформиха проектите на няколко бъдещи книги за скалните светилища в Гората, обединени от общата тема: „Древни хора по чуки и градища в Североизточните Родопи“.
Сега предлагаме на читателите втората книга от тази поредица озаглавена: “Няколко скални светилища в землището на село Вълче поле, Хасковско“.
Преди нея, през 2015 г. авторката издаде книгата „Селото на скалните светилища“, посветена на историята на село Вълче поле. Поради изчерпване на тиража през 2023 година е поръчан нов тираж, който се очаква всеки момент да излезе. Тази книга също ще бъде представена на читателите.
Приятно четене!
P.S. Препоръчително е снимките в книгите за скалните светилища да се гледат вечер на електрическа светлина.
За повече информация и поръчки може да се свържете на тел. 08******86 или на лични съобщения.