"Синдромът на домакинята”

Синдромът на домакинята - клетка без решетки, затвор без стени.

Това е състояние на емоционално, психическо и физическо изтощение, в което жената губи себе си в рутината на домакинството, потъва незабелязано и забравя коя е всъщност погълната от рутината на сивото ежедневие.

Тя се грижи за всички, но никой не се грижи за нея. Усмихва се, но вътре е празна. Живее, но не съществува.
Бавна ерозия на душата, маскирана като дълг.

Това е капанът на монотонността, в който жената става сянка на себе си, изгубена между пране, готвене, непрестанно чистене и грижа за другите, а едновременно с това се опитва да гради кариера и да покрива високите очаквания на обществото, в нейният дом и извън него. Тя забравя как звучи собственият ѝ глас, защото винаги слуша чуждите нужди.

Невидим товар, който носиш с усмивка, докато отвътре се разпадаш.

Един живот, посветен на грижа, в който забравяш да се погрижиш за себе си.
Когато всеки ден изглежда като вчера, а утре не обещава нищо ново.