MCUSTA MC-SY001 SHINWA YATAGARASU Limited Edition .
Това е нож, който никой обичащ малките произведения идващи от древността не би подминал. Може би няма какво повече да се иска от един джобен нож, този въплътява красота, изящество, брилянтност, уникално подбрани и въплатени материали. Не напразно старите майстори от Seki, Япония изработиха през Февруари 2020 само 100 броя от него , за да ощастливят колекционерите. Връзката с японската история направо струи от него-острие Mokume.
Mcusta MC-SY001 Shinwa Yatagarasu Limited Edition е забележителен джентълменски нож с невероятна история. Първото нещо, което забелязвате, е трикраката птица, която лети над облаците дамастел към бронзовото изгряващо слънце. Птицата е направена от парче месинг и поставена в тъмносиньо корианско небе. Истинско произведение на изкуството.

Този нож е част от новата колекция на Shinwa на Mcusta. Колекция от ножове, която се фокусира върху японската митология. Трикраката птица, която украсява дръжката, също се нарича Yatagarasu. Легендарна птица. Трите крака представляват небето, земята и човечеството. Според легендата Ятагарасу завел първия император и основател на Япония Джимму в Яматоно Кашихара, за да построи първия кралски дворец.

Историята зад този нож не е единственото забележително за този нож. Shinwa Yatagarasu е произведен изцяло според японските традиции. Острието е направено от въглеродна стомана със слоеве от месинг и мед. Като такъв вие оставате с хубава патина на острието след известно време. Точно както на ножовете на традиционните японски готвачи. Много ръчен труд отиде в този нож и можете да кажете.

Mcusta MC-SY001 Shinwa Yatagarasu Limited Edition се доставя в хубава дървена кутия, поставена в кожух Nishijin. Nishijin означава традиционна японска тъкачна техника за 1200 години, в която преждата се боядисва първо, след което могат да се правят красиви многоцветни шарки.

). Както Японската футболна асоциация, така и впоследствие нейните администрирани отбори като националния отбор по футбол на Япония използват символа на Yatagarasu съответно в своите емблеми и значки. Острието има сърцевина на Аогами. Дръжка: кориан, дамаск, мед.
Това е една от последните бройки, която ще попадне в ръцете на колекционерите !

Размери и тегло
Тегло 145 грама
Височина на острието 2,2 cm
Дължина на острието 8,7 cm
Затворена дължина 11,2 см
Дължина на режещия ръб 8
Дебелина на острието 2,6 мм
Обща дължина 19,7 cm

Цуба с ястреб и врабче, дело на Хамано Масанобу, колекция на Музея на изкуствата на Уолтърс # 51381
-gane (木 目 金, Mokumegane) е японска металообработваща процедура, която произвежда смесен метален ламинат с отличителни слоести шарки, както и самия ламинат. Mokume gane се превежда отблизо до "дърво зърнен метал" или "дървен метален метал" и описва начина, по който металът придобива външния вид на естественото дървесно зърно. Mokume gane обединява няколко слоя от различно оцветени благородни метали заедно, за да образува сандвич от сплави, наречен „заготовка“. След това заготовката се манипулира по такъв начин, че над повърхността й да се появи модел, наподобяващ дървесно зърно. Многобройните начини за работа на мокуме гена създават разнообразни патенти. След като металът се навие в лист или щанга, се използват няколко техники за получаване на редица ефекти. [2]
Mokume-gane е използван за създаване на много художествени обекти. Въпреки че техниката за първи път е разработена за производство на декоративни фитинги за мечове, днес занаятът се използва най-вече в производството на бижута и кухи изделия. [3]

За първи път разработен през Япония от 17-ти век, мокуме-гане е използван за мечове. Тъй като обичайният японски меч спря да служи като оръжие и стана до голяма степен статутен символ, възникна търсенето на сложни декоративни дръжки и обвивки. [4]
За да отговори на това търсене, Денбей Шоами (1651–1728), майстор металорежисьор от префектура Акита, изобретява процеса на мокуме гейн. Първоначално той нарече продукта си guri bori за приликата на най-простата му форма с guri, вид резбован лак с редуващи се слоеве от червено и черно. Други исторически имена за него са били касуми-учи (облачен метал), итаме-ган (дърво-зърнен метал) и йосефуки. [5]
Ранните компоненти са сравнително меки метали и сплави (злато, мед, сребро, шакуд, шибуичи и куромидо), които образуват дифузионни връзки в течна фаза помежду си, без да се стопяват напълно. Това беше полезно при традиционните техники за сливане и запояване на слоевете заедно. [4]
С течение на времето практиката да се прави мокуме гане избледнява. Катановата индустрия пресъхна в края на 19 век, като възстановяването на Мейджи връща управляващата власт на императора и разпускането на правителството на Сгугунат и края на класа на самураите. Публичното показване на мечове в знак на статут на самурай беше забранено. След това няколкото метални майстори, които тренираха в мокуме гайн, заедно с повечето други майстори, свързани с меч, до голяма степен пренесоха уменията си да създават други предмети. [3]
Западът, 1877 г. [редактиране]
Сребърната дивизия на Tiffany & Co. под ръководството на Едуард К. Мур започва да експериментира с техники на мокуме гейн около 1877 г., а на изложението в Париж от 1878 г. Tiffany's в своя голям награден дисплей от „Japanesque“ сребро на Мур включваше великолепно "Конгломератна ваза" с асиметрични панели от мокуме ган. (Конгломератната ваза, която беше широко призната за най-важната творба на американското сребро от XIX век, беше продадена на Sotheby's на 20 януари 1998 г. за $ 585 500.) Сребърните ковачи на Мур и Тифани продължиха да развиват популярните си техники на мокуме в подготовката за Париж експозиция от 1889 г., където тя показва огромен масив от японско сребро, използвайки все по-сложни сплави от шакадо, седо и шибуци, заедно със злато и сребро, за да се направят ламинати до двадесет и четири слоя. Дисплеят на Тифани отново спечели голямата награда за сребърни изделия, а компанията продължи да произвежда своето японско сребро с мокуме до XX век. [6]
Развитие на 20-ти и 21-ви век [редактиране]
До средата на 20-ти век мокуме гане е почти неизвестен. Отдалечаването на Япония от традиционните занаятчийски произведения, съчетано с големите трудности при овладяването на изкуството на мокуме гане, довело майсторите на мокуме гейн до ръба на изчезване. Стигна се до момент, когато само учени и колекционери на метални изделия знаеха за техниката. [4] Едва през 70-те години, когато Хироко Сато Пияновски научи занаята от Норио Тамагава. Хироко и съпругът й Евгений Пияновски върнаха занаята на мокуме гане обратно в Съединените щати и започнаха да го преподават на своите студенти, като в този момент художествената форма отново се появи пред публиката.
Днес бижута, плоски прибори, кухи съдове, въртящи се върхове и други художествени предмети се правят с помощта на този материал. [3]
Съвременните процеси са силно контролирани и включват сила на натиск върху заготовката. Това позволи техниката да включва много нетрадиционни компоненти като титан, платина, желязо, бронз, месинг, никелово сребро и различни цветове от каратово злато, включително жълто, бяло, градински чай и розови нюанси, както и сребро стерлинги. [4] На симпозиума в Санта Фе, основен годишен сбор на бижутери от цял ​​свят, бяха представени няколко доклади за нови, по-предсказуеми и по-икономични методи за производство на материали от мокуме, заедно с нови възможности за ламиниране на метали като например използване на триещо-разбъркващо заваряване.
Техники [редактиране]

Един пример за традиционно японско патиниране на мокуме-гане е използването на ниировия процес, обикновено включващ rokushō, сложно медно вердигрисово съединение, произведено специално за използване като патина. Парчето, което трябва да се патинира, се приготвя, след това се потапя във врящ разтвор, докато достигне желания цвят, и всеки елемент от съставно парче може да се трансформира в различен цвят. В исторически план пастата от смлян репич дайкон също е била използвана за подготовка на работата за патина. Пастата се нанася непосредствено преди парчето да се вари в rokushō, за да се предпази повърхността от петна и неравномерно оцветяване.