Великобритания - Кралица Елизабет II Сет от две сребърни прууф монети в оригинална опаковка с тираж 25,000 броя

2 Паунда 1989 - Декларацията за правата*

2 Паунда 1989 - Претенцията за правата**

Сребро: (.925) 15.98 g х 2 = 31,96 g

Коментар*
300-годишнина от Декларацията за правата и Претенцията за правата

Декларацията за правата от 1689 г. (Англия) и Законът за претенции за права от 1689 г. (Шотландия) са знакови конституционни документи, които установяват принципите на чести парламенти, свободни избори и свобода на словото в парламента. Заедно те слагат край на концепцията за „божественото право на кралете“ и изместват властта към конституционна монархия.

Тези актове са отговор на „Славната революция“, при която крал Джеймс II е заменен от Уилям III и Мери II. Те не са просто списък с права, а уреждане на кралското наследяване, като по-специално забраняват на римокатолиците да се възкачват на трона.

Английската Декларация за правата утвърждава „древни права и свободи“ за народа и парламента:

Парламентарно върховенство: Монархът не може да спира или отменя закони без съгласието на парламента.

Данъчно облагане: Събирането на пари за ползване от Короната без субсидия от парламента е незаконно.

Постоянна армия: Поддържането на постоянна армия в мирно време изисква одобрение от парламента.

Свобода на словото: Производствата в Парламента не могат да бъдат оспорвани в никой съд (Парламентарна привилегия).

Свободни избори: Членовете на Парламента трябва да бъдат избирани без намеса.

Индивидуална защита: Забранява прекомерна гаранция, прекомерни глоби и „жестоки и необичайни наказания“.

Право на петиция: Поданиците имат право да подават петиция до монарха без страх от съдебно преследване.

Право на носене на оръжие: Протестантските поданици могат да носят оръжие за своя защита, както е разрешено от закона.

Претенцията за право (Шотландия)

Приет от Парламента на Шотландия, този документ следва подобен път, но разглежда шотландски правни специфики:

Загуба на трона: Обявява, че Джеймс VII (Джеймс II на Англия) се е отказал от трона поради своята произволна и „деспотична“ власт.

Правна реформа: Изрично осъжда използването на мъчения без доказателства и съденето на лица по остарели закони.

Църковно управление: Твърди, че прелатството (управление от епископи) е проблем и е в полза на презвитерианската система.