Denon AVR-2309 е AV приемник със 7.1 канала, предлагащ надеждно усилване, поддръжка на популярни аудио формати и HDMI свързаност.
Дизайн: 7.1 A/V приемник
Кодеци: Всички Dolby и DTS съраунд кодеци, включително Dolby TrueHD и DTS-HD Master Audio
Мощност: 100 вата RMS x 7 на 8 ома
THD+N: 0,08%
Обработка и калибриране на Audyssey MultEQ
Входове: 4 HDMI, 3 компонентни, 4 S-Video, 4 композитни видео, 7.1 многоканални аналогови входа, 2 коаксиални цифрови, 2 оптични цифрови
Изходи: Монитор за всички типове входове, предварителен изход само за субуфер
Размери: 6,7″ В x 17,1″ Ш x 14,9″ Д
Тегло: 27,1 паунда
MSRP: 849 щатски долара
Denon
Â

Â

Â

Проектиране, настройка и калибриране

Разопаковайки приемника, открих, че е със солидно качество на изработка, както всички Denon; нито прекалено тежък, нито прекалено лек, като тежи малко над 27 паунда. Поставих го в багажника си и свързах всичко. AVR-2309CI има 4 HDMI входни порта, които ми позволиха да свържа моя сателитен приемник, моя PS3, моя HD-DVD плейър (може би трябва да започна да го наричам моя DVD плейър, който възпроизвежда HD-DVD?) и моя Xbox 360.

За разлика от AVR-689, който прегледах по-рано за тази публикация, този модел наистина приема аудио през HDMI, така че не са необходими допълнителни оптични или коаксиални цифрови кабели. Клемите на високоговорителите са центрирани по долната част на задния панел. Връзките ми завършваха с моя Apple Airport Express, който се включваше в моя CD вход, Nintendo Wii, който се включваше в един от трите компонентни видео входа, и най-новото ми допълнение, SlingCatcher, който също използва набор от компонентни входове.

След това включих приемника и започнах да присвоявам и наименувам входните си източници. AVR-2309CI използва екранен дисплей, но за съжаление той е от старата разновидност на Denon - тук няма цветове или фантастична графика! За всеки източник зададох подходящия HDMI или компонентен видео вход. Открих, че дори е възможно да използвате HDMI и компонент за един източник, така че ако трябва да имате повече компоненти от наличния избор на източник, можете да „удвоите“ даден източник. Ето моят използване в реалния свят за тази възможност.

AVR-2309CI има 5 избора на източник, на които могат да бъдат присвоени видео входове: HDP, Video Aux, TV/Cable, VCR и DVD. Както споменах по-горе, имам общо шест източника, които възпроизвеждат видео. И така, какво да правя? Просто не използвате един от тези източници? AVR-2309CI, макар и с ограничени източници, все още може да ми позволи да използвам всичките шест устройства. За HDP входа зададох HDMI3, коаксиален 1 (цифров аудио) и компонентен видео вход 2. Физически имах моя PS3, свързан към HDMI3 и моя SlingCatcher, свързан към компонентно видео 2 и коаксиален аудио 1. Използвайки HDP входа, сега имах достъп и до двете устройства, в зависимост от това кое беше включено.

HDMI входът обаче винаги има предимство, така че ако и двата източника са включени едновременно, PS3 ще бъде източникът, който ще виждам и чувам. Това се оказа изненадващо полезна и оценена функция. В съчетание с използването на моето дистанционно управление Logitech Harmony 880, можех да използвам всяко устройство много просто с натискането на един бутон.

След това преименувах всички мои източници, за да отговарят по-точно на това, което всъщност съм включил в тях. Винаги съм харесвал възможността да етикетирам своите входове по избор, но никога не съм се наслаждавал на действителната задача да „въвеждам“ етикетите. Както е в случая с почти всеки приемник, който съм тествал, трябваше търпеливо да прелиствам буквено-цифровите знаци (както главни, така и малки), за да изпиша етикета. Очевидното предимство обаче е, че след като скуката приключи, имате персонализирано докосване, което наистина допринася за персонализирането на вашата система. Може да не е много, но по дяволите, харесва ми да виждам Xbox 360 на предния панел вместо V. AUX!

След като всички входове бяха конфигурирани и проверени да работят правилно, преминах към калибриране с помощта на съветника за настройка на Audyssey MultEQ. Поставих микрофона за калибриране в трите си основни позиции за слушане и пуснах тестовите тонове. Калибрирането продължи до голяма степен като при AVR-689. Той получи почти всичко правилно, с изключение на предните канали (избра големи) и кросоувър настройките на съраунда (настрои ги на 90Hz) и предните (настрои ги на 60Hz).

2309CI може да увеличава разстоянията на високоговорителите до една десета от крака и с изключение на разстоянието на субуфера, което трябваше да коригирам, другите разстояния на високоговорителите бяха доста точни.

След като автоматичното калибриране приключи, имате възможност да използвате една от настройките за изравняване на стаята MultEQ, които са байпас L/R, Audyssey и плоски. Байпасът L/R (или това, което често се нарича предна крива) оптимизира корекцията на стаята за всички високоговорители с изключение на предния ляв и десен. Изборът на Audyssey използва данните от автоматичното калибриране, за да генерира изравняване, за да оптимизира звука за самата стая. Плоската настройка се опитва да създаде напълно плосък отговор въз основа на същите данни.

Тествах няколко от любимите си филмови пасажи, като сцената на лобито от Матрицата, сцената на операта от Петия елемент и първата сцена на Reaver от Serenity, и както се случваше в миналото, предпочетох настройката Audyssey. Основната ми стая за слушане в настоящия ми дом не е идеалното театрално пространство, така че тази функция е много полезна.

Опции за съраунд звук

Denon AVR-2309CI е в челните редици на текущата AVR технология. Той включва декодери за почти всеки основен съраунд кодек. Ако имате щастието да притежавате един от най-новите Blu-Ray плейъри, които могат да извеждат DTS-HD Master Audio или Dolby TrueHD в техния побитов формат през HDMI, тогава ще видите, че индикаторите за кодек светват на предния панел, когато ги използвате. Имаше значителен дебат сред ентусиастите на домашното кино дали това изобщо е необходимо да има в A/V приемник.

Декодирането може да се извърши (и в повечето случаи все още се извършва) в плейъра и всеки канал се извежда като некомпресиран PCM, който, когато се транспортира през HDMI към способен приемник, теоретично трябва да бъде звуково идентичен с метода, споменат по-горе. Тъй като тези кодеци всъщност не са нищо повече от техники за компресия без загуби (помислете за .zip формата в света на компютрите), „декодерите“ всъщност просто декомпресират сигнала. Това трябва да смекчи всички потенциални разлики в качеството на декодерите, което също подкрепя аргумента, че не трябва да има значение къде се извършва декомпресията (приемник или плейър). И все пак, за традиционалистите, които се придържат към идеята, че приемникът трябва да се справи с тази отговорност, 2309CI отговаря на изискванията.

Разбира се, заедно с кодеците без загуба, този приемник може да обработва всички други Dolby и DTS съраунд формати със загуба, включително най-новите като Dolby Digital Plus и DTS-HD. Избраният от вас съраунд режим е постоянен за всеки източник, което е доста полезно, ако предпочитате, да речем, DTS Neo:6 Music за вашия CD плейър, но Dolby Pro-Logic II Cinema за 2-канално аудио от вашата кабелна кутия. Това, което обаче е донякъде разочароващо, е, че подробните опции за всеки съраунд формат са универсални. Например, ако използвам Dolby Pro-Logic II Music както за моя CD източник, така и за XM Radio, но предпочитам да имам различни параметри като включена панорама за едното и изключено за другото, трябва ръчно да променя това всеки път, когато превключвам входовете.

Тези съраунд параметри се запазват за съраунд режима, а не за източника, което може да е разочароващо за някои потенциални купувачи. Включен е и режимът Neural surround. Това е сравнително ново навлизане на съраунд пазара. Съраунд каналите XM-HD използват Neural технология, за да кодират своя сигнал в съраунд звук. Ръководството за 2309CI предлага това като предназначение за този съраунд режим, но той работи също толкова добре с всеки двуканален източник. Приемникът, който притежавам, включва формата THX 5.1 на Neural (който често предпочитам пред стандартния Dolby Pro-Logic II), така че всъщност нямах търпение да тествам този режим. Използвах няколко по-стари DVD-та, които включваха стерео записи, като Sneakers и the Usual Suspects. В по-голямата си част предпочитах режима Dolby Pro-Logic II пред режима Neural. Neural изглежда поставя твърде много аудио в задните канали за моя вкус. Все пак е хубаво да видим алтернатива, включена в това устройство.

2309CI също включва набор от DSP и директни режими. От страна на DSP имате рок арена, джаз клуб, моно филм (за тези любители на класически филми, които все още получават чисто моно аудио), видео игра, матрица и виртуални режими. От директната страна имате 5/7 канално стерео, стандартно стерео, директно и чисто аудио. Целта на последното е да заобиколи всички вериги за аудио обработка, за да ви даде най-чистия и предполагаемо