Просфорният печат е изработен от орехов материал.
Дърворезбата е ръчна. Дълбочината на релефа е четири-пет милиметра.
Диаметърът е 12 см; дебелината 4.5 см. Намазан е с пчелен восък.

Цената на печата е 270лв.

Доставката до офис в страната е за моя сметка.

Съдържание на описанието:

1. Замесване на просфорен хляб и поставяне на печата.
2. Относно изработката на печата.
3. Какво е просфорен печат.
4. Празничен хляб

1. Замесване на просфорен хляб и поставяне на печата.
Заедно с изработката на печатите трябваше да мога да направя и самия хляб. Печатът трябва да има определена дълбочина на дърворезбата за да бъде фунkционален. Не по-малко важно е замесването на тестото и изпичането на хляба. Така се случи, че от самото начало, на работата ми с този хляб, използвам квас, този опит и споделям.
Първото важно нещо са продуктите. Качествено брашно, добре захванат и добре поддържан, активен квас и изворна вода. След това са времето и търпението, което трябва да се отдели за работа.
Някои от нещата които се целят при работата, са:
- да се направи тесто, което максимално прецизно и дълбоко да поеме печата;
- тестото да не е лепкаво; това до голяма степен зависи от брашното, ако то е качествено и подходящо за този вид работа, през цялото време на месенето тестото не залепва, нито по ръцете, нито по съда в който стои, нито по печата;
- ферментацията да протече за точно време; ако тестото превтаса, ще се заличи отпечатъка, ако не е втасало, при печенето хляба ще се напука;
- да го изпечем правилно.
За тесто, на което ще се поставя печат използвам просто, правило: От цялото количество, на тестото което искаме да получим, се изважда кваса. Това, което остава се разделя на три равни части. Две-трети е брашно, една-трета вода. Солта е 1%.
Времето за което ще протече ферментацията зависи от количеството на кваса и температурата в помещението. Напоследък използвам 20% квас.
При направата на просфора с конкретния печат от обявата, който е с диаметър 12 см; ще са достатъчни 300г. тесто. Рецептата ако използваме 20% квас е такава:
- 160г. - брашно
- 80г. - вода
- 60г. - квас
- 3г. - сол
Подготовката за работа започва с изваждане на кваса от хладилника. Това става около 6 часа преди самото месене. Квасът се подхранва по схема 1+1+1. Една част квас, плюс същата равна част брашно, плюс същата равна част вода. Разбърква се добре. В рецептата имам предвид квас подхранен в такава пропорция, с 50% хидратация. Така подхраненият квас се оставя. Температурата в помещението е добре да бъде поне 22 градуса. Квасът се наблюдава. При мен, с брашното което използвам, за около 6 часа той удвоява обема си и образува хубави балончета. Така, когато е в максимума на развитието си може да се използва за замесване.
Солта се разтваря във водата, добавя се кваса и се разбърква добре, изсипва се брашното и започва месенето.
В опитите човек се научава да разпознава кога тестото е измесено и кой е момента за поставяне на печата. При мен това става до един час.
Когато тестото е готово го разделям на две . Просфората е хляб от две части. Равни или долната малко по-голяма, примерно 160 на 140 грама. Оформят се две топки, от тях две питки. Първо тази на която ще се постави печатът (по леката). Питката е оформена с малко по-малък диаметър от този на печата. Печатът се натиска силно. Релефът който се получава върху тестото трябва да бъде с остри ръбове. Това показва, че тестото е добре замесено, с правилна консистенция, и че сме натиснали печата достатъчно силно. Тази първа част поставям на тава поръсена с брашно и покривам с друг подходящ по размер съд, за да не засъхва.
Втората питка се оформя с равен или малко по- голям диаметър от първата, и се поставя в тавата за печене. За да не залепне намазвам тавата с тънък слой пчелен восък, става и с хартия за печене. Когато се прави просфора не се използва мазнина.
Като преценя, че тестото е достатъчно втасало, напръсквам с вода долната част и поставям внимателно горната. Има момент на втасване, до който горната част може да се премести и залепи, след това рискуваме при преместването да повредим отпечатъка. При мен това става до около втория час на втасване. След слепването покривам отново тестото и го оставям в леко подгрятата фурна (до около 40 градуса) за още 30 минути. Времето за втасване, самото печене а може би и много други детайли трябва всеки сам да уточни в собствения си опит.

2. Относно изработката на печата.
Виждал съм в документален филм как се изработва такъв печат на „Света Гора Атон“. Работеше монах, инструментите бяха особени а дървото светло с мека дървесина. Правеше единични дълбоки засечки и изрязваше всеки детайл без да повтаря. Спомена се, че за един ден, по този начин могат да се направят няколко печата. Такива печати и сега се изработват от светогорски монаси, продават се в Карея (административния център на монашеската република), предполагам и на други места в Гърция.
Този печат може да бъде изработен и изцяло на машина. Изработката е бърза, правят се много бройки.
Моите печати изработвам от твърда дървесина, използвам череша и орех. За да се достигне желаната дълбочина отнемам постепенно от дървото чрез засичане. Работя с десетина различни длета. По този начин изработката на просфорен печат отнема няколко дни.
Тъй като печатът се натиска в тесто, той няма почти никакво износване. Ако се използва педантично може да се предаде, като наследство на следващото поколение.
Добре е печатът да се съхранява на сухо място, далеч от пряка слънчева светлина.
Като се забележи, че дървото е прекалено сухо може да се намаже с пчелен восък разтворен, на водна баня, в зехтин. Или с масло за дърво, предназначено за употреба на изделия, които имат допир до храна. Това може да става веднъж на няколко години.
Не е добре печатът да се лакира или в маслото да има твърда вакса. При получаване на твърд, запечатващ дървесината слой, печатът би залепвал по-лесно за тестото.

3. Какво е просфорен печат.
Просфорният печат се използва за направата на просфора. Просфората е от две части, напомнящи ни за двете природи, Божествена и човешка, в едната личност на Господ Иисус Христос.

На печатa е изобразена пълнотата на църквата и пълнотата на християнската православна култура, над времева, над национална, преодоляваща смъртта или култура в същината си започваща точно от там.

В средата на печата е “Агнеца“, кръст и надпис IC XC NI KA (Иисус Христос Победител). Във възпоминание на Господа и Бога и нашия Спасител Иисус Христос. Отдясно на „Агнеца“ се намира триъгълна частица в чест и памет на Света Богородица.

Отляво има девет триъгълника.
Първият в чест и памет на всевеличайшите чиноначалници Михаил и Гавриил и на всички безплътни небесни сили.
Вторият триъгълник в чест и памет на честния и славен пророк, предтеча и кръстител Йоан. На светите славни пророци Мойсей и Аарон, Илия и Елисей, Давид и Иесей; на светите трима отроци и пророк Даниил и на всички свети пророци.
Третият триъгълник (частица) в чест и памет на светите славни и всехвални апостоли Петър и Павел на дванадесетте, седемдесетте и на всички свети апостоли.
Четвъртата частица в чест и памет на нашите отци и светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст; Атанасий и Кирил, Николай Мирликийски, Климент Охридски, Иларион Мъгленски, Евтимий Търновски и всички свети светители.
Петата в чест и памет на светия апостол, първомъченик и архидякон Стефан, на светите мъченици, Димитър, Георги, Теодор Тирон, Теодор Стратилат и всички свети мъченици, и мъчениците; Текла, Варвара, Кириакия, Евфимия и Параскева, Екатерина и всички свети жени мъченици.
Шестата в чест и памет на преподобните и богоносни наши отци Антоний, Евтимий, Сава, Онуфрий, Атанасий Атонски, Йоан Рилски, Теодосий Търновски и всички преподобни отци, и на преподобните майки, Пелагия, Теодосия, Анастасия, Евпраксия, Теодулия, Феврония, Евфросиния, Мария Египетска и всички преподобни жени.
Седмата частица в чест и памет на светите чудотворци и безсребреници Козма и Дамян, Кир и Йоан, Пантелеймон и Ермолай и всички свети безсребреници.
Осмата в чест и памет на светите и праведни богоотци Йоаким и Анна, на светията чието име носи храма, на светията на деня, на светите равноапостолни Методий и Кирил учители славянски, светия благоверен цар Борис и на всички светии.
Деветата частица в чест и памет на светия наш отец Йоан Златоуст архиепископ Константинополски.

Просфората съдържа още частици за духовната и светската власти, за живите и починалите, които сме поръчали да се поменат и заради които сме донесли и своята порсфора.

4. Празничен хляб .
Печатът може да бъде поставен и на домашния празничен хляб. Той се различава от просфората, която е литургичен хляб и е предназначена за църковна употреба.