И както делфините плуват между вода и воздух, между сега и минало, дълбини и поворхнина, между тук и отвод, моята история ще смесва и живи, и мортви, и спомен, и легенда, преживяно и блян, ще скага между Времена и сьбития, без да прибавям нищо от себе си, без да торся най-хубави думи или составям най-изкусни изречения - защото и това е суета.
В прашния мрак на мальк киносалон един мьж ще се запознае с млада жена, дошла в България, за да изледва колективната памет на дел-фините. От нея ще научи, че само допреди десетилетия тези за-бележителни создания са били масово избивани в Черно море, и ще предприеме дрозко пьтешествие в миналото на своето собствено семейство.
В разгара на Втората световна война един учител по история ще срещне вов влака любовта на живота си. Малко след венчавката им обаче той ще боде пратен на фронта, кодето долгот ком Родината ще се сбльска с една нова политическа реалност. България, заради коя-то воюва, ще се промени завинаги, на власт ще дойде терорьт, а след него - тиранията.
От зората на времето - в множество легенди на антични цивилизации и в приказки на аборигенските племена - хората разказват за загадъчната си връзка с делфините като за наши родственици, божествени създания и символи на добродетел и спасение.
„Последният ловец на делфини" преплита настояще, минало и ми-тология; стремително действие се редува с лиричен разказ, архивни документи се оптат с лични спомени.
На места изящен, другаде суров, това е разказ за синовна вина, за колективна забрава, за границите на човешкото и простора на духа. И
за светлината, която - понякога трудно, но неизбежно - триумфира над мрака.