„Последна спирка Аушвиц“ на холандския лекар Еди де Винд e свидетелство за силата на любовта и надеждата. Де Винд записва мемоарите си още в концентрационния лагер, върху листата от случайно намерена тетрадка, в дните след освобождението си преди 75 години, докато се опитва да спаси тежко болни лагерници от смъртта.

Еди де Винд е млад холандски лекар от еврейски произход. След идването на нацистите в родината му той попада през 1943 г. заедно с любимата си Фридел в Аушвиц. Двамата са се запознали преди това, той като лекар, тя като медицинска сестра в транзитния лагер Вестербок. Той е на 27 години, тя – на 18. В Аушвиц ги разделят. Като затворник номер 150822 Еди преживява нацистките мъчения: тежката работа в жегата, проверките в студа, болестите, глада, произволните разстрели и жестокостите. Малко преди съветските войски да освободят лагера през 1945 г., Фридел е отвлечена, Еди се скрива и остава в лагера.

След завръщането си в Холандия Еди де Винд работи като психоаналитик, помага на пациентите да преодолеят травмите си от войната. Умира през 1987 г. в Амстердам, на 71 години. Мемоарите му излизат още през 1946 г., но остават незабелязани. Въпреки че могат да се подредят до ключови текстове за културата на паметта като „Нима това е човек“ Примо Леви и „Безсъдбовност“ на Имре Кертес.