Имах навремето един пост, който започваше със “Здравейте! Казвам се Катя и съм пристрастена към спасяване на всякакви души! Знам, че не се лекува, но може би и не трябва…”
Връщах се от Кауфланд- Младост, покрай Алати и в далечината преди Борисовата воденица/ или както там се казва сега/ видях, че на пътя нещо рижо мърда. Спрях като наближих, слава Богу нямаше други коли, взех Рижкото и чух мяукане- между двете платна, на островчето в кашон имаше още две. Трябва да си много зле, че да ги оставиш по средата, ама то там Господ си знае работата. И нищо- сви ми се сърцето, щото и аз да ги оставя на произвола не върви, па гушнах кашона и ей ме на- сега приключих с оборудването на терасата за котешка детска и спят в момента на възглавничката. Имах два пастета за малки котенца на гурме, дето седяха за зор заман/ явно за сега/, поне се мъчат да ядат сами, не са на мляко, но са прясно отбити- синеоки са и тримата още. Две женски- черната и трицветката, и рижавото е мъжко. Кръстила съм ги “работно” Перла/ черна/, Кити/ от китеник/ и Рижко/ ясно защо/. Котенцата са чисти и добре гледани. Ще им търся техните хора и къщи, какво да ги правя. Варна