Здравейте, аз съм Томи, семейството ми много ме обича, но не може да ми осигури достатъчно голямо пространство за бягане и гонене на играчки.

Аз съм единственото дете на майка си и като такова, тя не знаеше как да се грижи за мен. Затова хората ми трябваше да ме хранят със сухо мляко. Наскоро преди няколко месеца избягах от вкъщи и понеже не съм виждал коли преди, не знаех как да се пазя от тях. Резултатът беше че ме блъснаха и счупиха челюстта ми. За щастие една двойка ме намери в парка преди да умра и ме заведоха в клиника. Направиха ми операция. След седмица семейството ми отново ме намери и ме взе от тази двойка. Бяха много щастливи, но трябваше да пия антибиотици за да зарасне правилно всичко. Сега вече съм здрав и добре хапя ръцете на всички като ми се доиграе, понеже моите стопани си нямат двор където да използвам всичката си енергия.

Като стане дума за ядене, е някак сложно, мога да ям и мека и твърда храна, но нямам добра концепция как да я захапвам, все още понякога суча храната си :’(

Знам че при когото и да отида бих го заобичал също толкова колкото обичам сегашното си семейство, но те имат още две котки и морско свинче и много ми се ядосват като ги гоня и бия защото ми е скучно. И това е главната причина да си търся ново място - така че да съм щастлив на по-широко и другите животинки да си живеят мирно тук.

Когато стане вечер, моята стопанка ме взема да спя до нея, понеже като котки, имаме нужда от сигурно място за сън или с друга котка или с човек както в случая ми. Аз обожавам това време и много се отпускам когато ме гушкат и галят.

В момента живея във Велико Търново, моите стопани си нямат кола, ако вие също сте от Велико Търново или имате път насам с кола, бих се радвал да стана част от семейството ви.