Днес не си отива просто една валута.
Днес си тръгва един ЛЕВ.
Левът не беше само пари.
Той беше памет.
Беше история, изстрадана и извоювана.
Беше знак, че сме ДЪРЖАВА.
Върху него бяха лицата на онези, които ни научиха кои сме –
будители, поети, революционери, царе и герои.
Левът носеше в себе си словото, кръвта и духа на България.
С него майките купуваха първия хляб.
С него децата брояха стотинките си.
С него народът преживя войни, кризи, преходи и надежди.
Левът беше свидетел.
Той беше там, когато България падаше…
и когато се изправяше.
От „лев“ – старобългарската дума за лъв –
символ на сила, гордост и свобода.
Не случайно.
Нищо българско не е случайно.
Утре влиза друга валута.
По-силна икономически.
По-удобна на хартия.
Но не и по-българска.

Затова създадох стъклена дъска с този дизайн –
като спомен, като поклон, като знак на почит.
Дъската е с размер 30/20 см,
изработена от закалено стъкло,със стойка,
за да остане видима – в дома, в офиса, в сърцето.

Защото душа не се обменя по курс.
Памет не се заменя.
Корен не се изкоренява.
Левът може да си тръгне от портфейлите ни,
но няма право да си тръгне от сърцата ни.
Докато има българи, които помнят,
докато има домове с хляб, свещ и шевици,
докато има деца, които знаят кои са Левски, Ботев и Вазов –
ЛЕВЪТ ЩЕ ЖИВЕЕ.
Защото България не е валута.
България е дух.
И този дух не се сменя.

За поръчки: https://helensworld.eu/