Книги на Паулу Коелю

- Петата планина
Роман за неизбежното, за смелостта да се изправиш пред опасностите и за силата да оцелееш. Историята на пророк Илия, колкото древна, толкова и съвременна, повдига вечните теми за вярата и любовта, за съзиданието и надеждата, които винаги ще движат човешкия род напред. Ще се огънем ли пред нещастието, или ще поемем риска на неизвестното и ще се борим за един по-добър свят? Ще се подчиним ли на отреденото ни от съдбата, или можем да се опитаме да изградим собственото си бъдеще?
Петата планина е книга, която трогва и вдъхва сила да поемем отговорността за живота си, да изберем как да постъпим и да платим цената за своя избор.

- Единайсет минути
“Имало едно време една проститутка, която се казвала Мария.”
Единайсет минути разказва историята на Мария, момиче от бразилско селце. Първите й любовни пориви я оставят с разбито сърце. И така, още в крехка възраст Мария започва да вярва, че истинска любов не съществува, че “любовта е източник най-вече на страдания…”.
Модерна притча за любовта и секса. Тяло и душа: алхимия на любовта.

- Вероника решава да умре
На 11 ноември 1997г Вероника реши, че най-сетне е дошъл моментът да се самоубие. Почисти старателно стаята в женския манастир, където живееше под наем, изключи радиатора, изми си зъбите и си легна.
Взе от нощното шкафче четирите опаковки с приспивателни. Вместо да стрие хапчетата и да ги разбърка с вода, реши да ги изпие едно по едно, тъй като между намерението и изпълнението има дълъг път, а тя искаше да бъде в състояние да се разкае по средата. Но след всяко погълнато от нея хапче убедеността й нарастваше: 5 минути по-късно опаковките бяха празни.
Понеже не знаеше колко време точно ще мине, докато изгуби съзнание, бе оставила на леглото си едно френско списание - „Ом", от този месец, току-що пристигнало в библиотеката, където работеше. Въпреки че не се интересуваше особено от информатика, прелиствайки списанието, откри една статия за някаква компютърна игра (един от онези оптически дискове), измислена от бразилския писател Паулу Коелю, с когото случайно се бе запознала по време на една конференция в кафенето на хотел Гранд Юнион. Двамата бяха разменили няколко думи и след това неговият издател я бе поканил на вечеря, но компанията бе голяма и нямаше възможност да разговарят по-обстойно върху някаква тема.
Фактът, че се бе запознала с автора, я навеждаше на мисълта, че той е част от нейния свят, и ако прочетеше някакъв материал за работата му, времето щеше да мине по-бързо. Докато чакаше смъртта, Вероника започна да чете за информатиката - тема, която ни най-малко не я интересуваше, но това отговаряше на начина й на живот; тя винаги бе търсила онова, което е най-лесно, най-достъпно. Като това списание например.
За нейно учудване обаче първият ред на текста я извади от обичайната й пасивност (приспивателните още не се бяха разтворили в стомаха й, но Вероника беше пасивна по природа) и я накара за пръв път в живота си да повярва на една фраза, която беше на мода сред приятелите й: „Нищо на този свят не става случайно."
Защо точно този първи ред, и то в момента, когато бе започнала да умира? Какво послание се криеше в това, което бе прочела, ако наистина съществуват скрити послания, а не просто обикновени съвпадения?
Под картинката, илюстрираща въпросната компютърна игра, журналистът започваше статията с въпроса:
„Къде се намира Словения?"
„Никой не знае къде се намира Словения - помисли си тя. - Дори това не знаят."
Но въпреки това Словения съществуваше, беше навън, вътре, в околните планини и на площада пред очите й: Словения беше нейната родина.
Захвърли списанието, не искаше точно сега да се възмущава от един свят, който не знаеше, че съществуват словенци: честта на нацията й повече не я засягаше. Бе настъпил часът да се гордее със самата себе си, да разбере, че е в състояние да напусне този живот, че най-сетне се е осмелила: каква радост! И вършеше това по начина, по който винаги бе мечтала – с хапчета, които се оставят следи.

- Демонът и сеньорита Прим
Драматична борба между светлите и тъмните пориви в душата на всеки от нас. Роман, в който на изпитание е подложена човечността.
Общност, погълната от алчност, безнадеждност и страх. Мъж, преследван от демона на изпълненото си с болка минало. Млада жена, търсеща щастие. И седмица, през която те трябва да преосмислят представите си за цената на живота, смъртта и властта и да направят своя избор между Доброто и Злото.
В затънтеното селце Вискос пристига чужденец, носещ в раницата си тайнствена тетрадка и единайсет кюлчета злато. Той търси отговор на отдавна измъчващ го въпрос: дали хората са по природа добри или лоши. И подлага жителите на Вискос на изкушение, което ги прави съучастници в чудовищно престъпление и ги променя завинаги.
Защото Доброто и Злото имат едно и също лице и всичко зависи от това в кой момент пресичат живота ни.
Животът е основният източник на вдъхновение за книгите на Паулу Коелю. Той се сблъсква със смъртта, преодолява лудостта, експериментира с наркотици, устоява на мъчения, занимава се с магия и алхимия, учи философия и религия, чете много, губи и възвръща вярата си, опознава болката и удоволствието от любовта и търси своето място в света. Коелю вярва, че ние носим в себе си нужната сила да открием своето призвание.

- Край река Пиедра седнах и заплаках
Един испански мисионер бил на някакъв остров, където се срещнал с трима ацтекски жреци.
- Как се молите? - попитал отецът.
- Имаме само една молитва - отвърнал единият от ацтеките. - Казваме: „Боже, в теб са трима, и ние сме трима. Смили се над нас!"
- Хубава молитва - казал мисионерът. - Но не е точно тази, в която Бог се вслушва. Ще ви науча на една много по-хубава.
Научил ги отецът на една католическа молитва и продължил евангелската си мисия. Няколко години по-късно, когато се връщал в Испания, корабът му минал край същия остров. От палубата отецът съзрял на брега тримата жреци и им помахал.
В този миг и тримата тръгнали към него, вървейки по водата.
- Отче! Отче! - извикал един от тях, когато се доближил до кораба. - Кажи ни пак молитвата, в която се вслушва Бог, защото не можем да си я спомним!
- Тя не е толкова важна - отвърнал мисионерът, след като видял чудото. И помолил Бог да му прости, задето не е разбрал по-рано, че Той говори на всички езици.
Тази история разкрива онова, което искам да разкажа в Край река Пиедра седнах и заплаках. Рядко си даваме сметка, че сме заобиколени от Необикновеното. Край нас стават чудеса, Божиите поличби ни показват пътя, ангелите ни молят да ги чуем, но ние изобщо не им обръщаме внимание, тъй като са ни учили, че до Бог се стига само чрез определени изрази и правила. Не разбираме, че Той е там, където Му отворят да влезе.
Традиционните религиозни практики са важни, понеже чрез тях ние споделяме опита на дадена общност да се прекланя пред Бога и да се моли. Ала никога не бива да забравяме, че всъщност духовният опит се изразява най-вече чрез Любовта. А в Любовта правила не съществуват. Можем да се стремим да следваме наръчници, да контролираме сърцето си, да имаме изработена стратегия на поведение, но всичко това е безсмислено. В крайна сметка решава сърцето и това, което то реши, е правилното.
Всички ние сме го изпитвали през живота си. Всички ние в даден момент сме казвали през сълзи: „Страдам заради една любов, която не си струва." Страдаме, защото мислим, че даваме повече, отколкото получаваме. Страдаме, защото не признават любовта ни. Страдаме, защото не успяваме да наложим нашите собствени правила.
Страдаме неоснователно, защото любовта е в основата на нашето израстване. Колкото повече обичаме, толкова повече духовен опит натрупваме. Боговдъхновените, в чиито души е горяла Любовта, са побеждавали всички предразсъдъци на епохата. Пеели са, смеели са се, молели са се на висок глас, танцували са, участвали са заедно в това, което свети Павел е нарекъл „свещена лудост". Радвали са се, защото който обича, вече е победил света и не се страхува, че може да изгуби нещо. Истинската любов е акт на пълно себеотдаване.
Край река Пиедра седнах и заплаках е книга за важността на това себеотдаване. Пилар и нейният спътник са измислени личности, символизиращи безбройните конфликти, които не можем да избегнем по пътя към другото Аз. Рано или късно трябва да победим страховете си, защото духовното израстване се осъществява чрез всекидневното проявление на Любовта.
Монахът Томас Мертън е казал: „Духовният живот се състои в това да обичаш. Но да обичаме не значи да сторим някому добро, да му помагаме или да го закриляме. Ако постъпваме така, то ние възприемаме ближния само като обект, а себе си - като великодушни и мъдри хора. Това няма нищо общо с любовта. Да обичаш означава да се приобщиш към другия и да откриеш в него Божията искра."
Нека плачът на Пилар на брега на река Пиедра да ни води по пътя към това приобщаване.

Коелю е световноизвестен бразилски писател, издал над 20 книги – романи, антологии и сборници с разкази и притчи, общ тираж на всички езици надхвърля 300 милиона.
7 лв за бр