1. Педагогия. Часть 2-3, Стефан Басаричек, : 1888-1889 г.! Първо издание!
Състояние: Много добро
Забележка: Петна на пожълтавяне от времето. И двете части са подвързани в едно книжно тяло с кожен гръб и твърди корици, но са съхранени и и оригиналните меки корици!
Издателство: Христо Г. Дановъ
Град на издаване: Пловдивъ
Година: 1888-1889 г.
Антикварна: Да
Език: Български
Страници: 453
Корици: Твърди
Преводач: Илия Грудевъ и Тодоръ К. Таневъ
Категория: Първи издания

"В края на ХІХ - началото на ХХ век българите и хърватите са
свързани и духовно
сродени от може би най-здравата културна връзка в човешкото
общество - образованието и възпитанието на подрастващите
поколения. Макар и не толкова атрактивен, колкото другите
културни взаимоотношения между двата народа на университетско,
театрално или литературно равнище, приносът на хърватската
педагогическа доктрина за развитието на българското начално и
прогимназиално (основно) образование се изразява със силно и
дълготрайно въздействие. Ако е прието да се казва, че първите седем
години от възпитанието на индивида имат решаващо значение за
неговата обща култура, то с не по-малка убеденост може да се
твърди, че първите седем години от образованието на едно
поколение
определят по-нататъшния му път в съдбата на нацията. В последните
две десетилетия на ХІХ и първото десетилетие на ХХ в. поколения
хърватски и български деца учат по еднакви учебници и учебни
помагала и се образоват и възпитават с една и съща педагогическа
доктрина. На повърхността на тези процеси може и да няма
историческа динамика, която да привлече вниманието на
изследователя, но именно в техните дълбини става бавното и
незабележимо формиране на индивидуални и национални характери.
Подобно на морския прилив или реката, които в течение на някоя
геологическа епоха са изваяли своя бряг, близо три десетилетия -
цял съзнателен живот за човека или немалък исторически период за
нацията - едно общо педагогическо, образователно и възпитателно
течение моделира съзнанието на хърватите и българите. Трайно и
неделимо е свързано с него и името на хърватския педагог и
училищен деец Степан Басаричек.
Степан Басаричек (Stjepan Basariček) е сравнително добре познат
както в хърватската, така и в българската историческа и
педагогическа книжнина. В България най-обширно за него е писал
Иван Т. Бракалов (Калофер, 30 март 1860 г. - неизвестно), хърватски
възпитаник и дългогодишен директор на Казанлъшкото държавно
педагогическо училище, впоследствие гимназиален учител и
софийски училищен инспектор...
...Степан Басаричек е роден на 27 април 1848 г. в Иванич-Град,
Загребска жупания (окръг). Основното си образование получава в
родния си град, а прогимназиалното – в Загреб. Там през 1867 г.
завършва Кралската мъжка педагогическа школа. В нея през 1875 г.,
след неколкогодишно учителстване в различни градове на Хърватия,
постъпва на работа. В продължение на 30 години там той преподава
педагогика и специална методика, като заедно с това се занимава с
активна книжовна дейност. От 1895 до 1918 г. редактира сп.
„Напредък“, най-старото педагогическо списание на Балканите, на
което сътрудничи като автор още от 1867 г. По негова инициатива
започва работата по създаването на педагогическа енциклопедия, а
самият той се отличава с цяла редица педагогически и методически
трудове, сред които най-голяма популярност добива четиритомната
„Педагогика“, публикувана през 1880–1884 г. и претърпяла седем
издания до 1923 г. Басаричек е един от основателите на хърватския
педагогическо-книжовен сбор през 1871 г., професионалнонаучна
организация за популяризиране на педагогическата теория и
практика, и на Съюза
на хърватските учителски дружества, чийто председател е от 1892 до
1907 г. Той е също и активен сътрудник при изработването на
училищните закони от 1874 и 1888 г. и на учебните правилници,
планове и програми на учителските школи в Хърватия. Участва в
работата на хърватските учителски събори в Загреб (1871), Петриня
(1874) и Осиек (1878). В основата на неговата дейност стои
непоколебимото убеждение, че основното образование е условие за
национално оцеляване и напредък, и затова винаги настоява за
необходимостта от по-висока професионална квалификация на
учителите. Приживе е нападан както от католическото духовенство и
клерикалните кръгове с обвинения за разпространяване на
материализъм и либерализъм, така и от някои свои колеги –
застъпници на модерни педагогически теории и практики, които го
укоряват в консерватизъм. Въпреки това, когато на
23 март 1918 г. Степан Басаричек умира, той остава в националната
памет като основател на педагогическата теория в Хърватия и един
от най-активните строители на хърватското образование в края на
ХІХ и началото на ХХ век.
Няма друго име на хърватски просветен деец, освен неговото, което
толкова често да се цитира в българската педагогическа литература.
С течение на времето Степан Басаричек се превръща в символ на
хърватското влияние върху българското образование и в своеобразна
персонификация на хербартианството на българска почва. Неговите
съвременници, възпитаници и почитатели в България винаги са се
отнасяли с уважение и респект към личността и книжовното му дело,
за което, в частност, свидетелстват и писмата от български учители,
запазени в Загребския училищен музей. В последната четвърт на ХІХ
в. той несъмнено е най-популярният в България хърватски учител и
педагог, с чиито възгледи, пресъздадени в богатото му книжовно
наследство, израстват няколко поколения български учители."
С. Елдъров