Обричане
Барбара Делински

състояние отлично
Издателство
Компас
Град на издаване
Варна
Година
1995 г.
Език
Български
Страници
460
Корици
Меки
Категория
Любовни романи
Ширина (мм)
130
Височина (мм)
200

Пролог
Дерек Макгил не беше от тези хора, които се разколебават лесно. Решеше ли да постигне нещо, той стигаше до края. Деловите кръгове знаеха, че когато положението е сериозно, той се оказваше ловък и хитър, фанатично убеден в правотата си, даже животински упорит. Телефоните, които умишлено мълчаха, и неизказаните увъртания, забулената враждебност и откритите заплахи — всичко това беше част от играта. Беше свикнал с тях; те никога не успяваха да го обезсилят за дълго.

И все пак, на прага на покрития вътрешен двор той се спря. Без съмнение, стаите, през които беше преминал, оставяха силно впечатление с блясъка си, но той беше виждал и по-пищни от тях. Самият двор, един оазис високо над бетонния лабиринт над Манхатън, беше идиличен, но той беше виждал и други импровизирани подобия на рая.

Нерешителността му не беше предизвикана от лукса на това жилище на Пето авеню, нито от зеленината на терасата му. По-скоро беше смутен от жената, която стоеше с гръб към него недалече от високата около метър тухлена стена, която очертаваше терасата.

Жената беше средна на ръст и с деликатна фигура. Мека бяла блуза се спускаше леко от раменете й, като стигаше до една не по-малко изящна газена пола, която я замрежваше с люляков цвят до средата на глезените. С боси крака и незабелязваща присъствието му, тя се полюляваше бавно ту на едната, ту на другата си страна. Късното следобедно слънце, което се движеше над върховете на дърветата на Сентръл парк, позлатяваше русата й коса и косата на детето, което тя държеше в ръцете си с отпусната глава над неговата.

Той не можеше да каже какво беше очаквал — не че беше разполагал с голямо количество време, за да помисли върху това, като се имаше предвид програмата му за деня. Но му се струваше, че се беше приготвил за среща с лъскав градски тип жена, защитена с тежки като нейния Джиорджио брони.

Беше се заблудил. Тя беше по-млада, отколкото беше очаквал, а освен това видът й не издаваше нищо лъскаво. Що се отнасяше до броните, неговият радар не улови нищо такова. Почти изпита чувството, че е трябвало да й ги донесе и предложи.

Сабрина Стоун, както беше застанала изправена в градината си високо над града, излъчваше нещо, което налагаше страхопочитание. Той откри, че мисли за Мадоната. С косата си, небрежно вързана във висока опашка, откъдето отделни кичури бяха успели да се измъкнат и сега, пропълзяваха по лицето и шията й, тя изглеждаше безкрайно непретенциозна. Във въображението му изплуваха картини на непорочност и доброта, напълно несъвместими със света, който я обкръжаваше, доколкото той познаваше този свят. Мъжът й беше голяма фигура в игрите в инвестиционния банков бизнес. Тя самата беше от радващо се на невероятен успех семейство на литератори.

И все пак тя изглеждаше олицетворение на невинността, малко цвете, загубило се и самотно вкопчило се в единственото нещо, което й беше по-скъпо от всичко друго в живота.

Изглеждаше спокойна. Може би тъкмо това най-вече беше довело Дерек до състояние на пълна неподвижност. Той знаеше, че с жизнен жребий като нейния тя не можеше да бъде спокойна. Въпреки това излъчваше ведрост и спокойствие и той й завиждаше за това. Неговият собствен живот беше жестока конкуренция, безспирно тичане след възможността за репортаж, който да затъмни всички останали. Ако не беше на телефона, зает с разни източници, или не се караше и пазареше с продуценти или помощник-продуценти или изследвачи за информация, която му е била нужна вчера, той оправдаваше положението си, като уреждаше контакти или като се опитваше с всички сили да постигне още нещичко в лудницата на единадесетия час и да се срещне с операторите.

Гледката, която представляваше Сабрина Стоун, го накара да се спре, да поеме дълбоко въздух и да го издиша бавно и с това да почувства нещо учудващо прилично на облекчение.

Над неясното бучене на трафика, което долиташе от голямото разстояние от улицата, слухът му долови фрагменти от някаква мелодия. Докато люлееше детето, тя пееше нещо. Не беше ясно какво, но това нямаше значение. Ефектът беше същият, една жива картина от топлина и обич, която докосваше сърцето му по странен и неочакван начин.

ако не сте от Бургас изпращам по Спиди и Еконт