Всички заедно 50 лв. Нови, без забележки! Отделно по договаряне!
“Последната картина на Ван Гог”
“Замъкът на шапкаря”
„Червените орхидеи на Шанхай“ – Жюлиет Морийо

Корейката Сангми е едва на 14 години, когато е отвлечена, за да стане една от стотиците хиляди жени за утеха на войниците от японската армия по време на Втората световна война. Малкото и невинно дете бързо се превръща в жена, която е подхвърляна в различни бардаци, управлявани от японските военни. Условията на тези места са мизерни, примитивни и има моменти, в които една труженичка обслужва от 40 до 50 мъже на ден без възможност дори да се почисти.

Сангми се сблъсква с безумни жестокости, безкрайно насилие, отвратителни перверзии и страшни гнусотии, но също така получава и редки мигове на утеха и нежност от напълно непознати за нея хора. Тя се сблъсква с най-красивото и най-грозното у човека, за да се превърне от обикновена чосен пи в най-красивото цвете във висшето общество на окупирания Шанхай. Но момичето продължава да се бори и несломимият ѝ дух я отвежда в Манджурия, Сингапур и Хирошима, където ненадейно животът ѝ се обръща на 180 градуса.

„Червените орхидеи на Шанхай“ е тежка и трудна за четене книга, в която изобилства от зверства, жестокости и противни неща. А най-потресаващото нещо е фактът, че романът е написан по действителен случай. Авторката среща една жена в Сеул през 1995 г. И тази жена по-късно се превръща в Сангми на страниците на тази книга. В съзнанието ми се е запечатала сцената, в която Сангми и Миксико са в компанията на Фудживара и доктор Такаши… Едно от най-отвратителните неща, които съм чела. И вече знаех, че близо 500 страници ще са наситените само с нещастие, болка, страдание и безумие.

Историята е разказана от първо лице, единствено число, което я прави още по-драматична и тъжна. На моменти имах чувството, че разказвачката е приела съдбата си, че се е пуснала по течението и животът ѝ вече не значи нищо. В следващия момент се появяваше силната и несломима Сангми, която въпреки всички трудности и ужасии, не спира да се бори и да се опитва да избяга от отвратителната си участ.

Трагичният и вълнуващ разказ за живота на корейката Сангми, преименувана на Наоми, разкрива части от историята на Втората световна война, които не са чак толкова известни на хората. Зверствата, които японската извършва в Китай и Корея, са неописуеми и не е учудващо, че Япония отказва да признае и да се извини за тези свои деяния. Осъдени за жестокостите, извършени в името на император Хирохимо, и до днес няма.

„Червените орхидеи на Шанхай“ е не само историята на Сангми. Това е историята на хилядите жени, превърнати в жени за развлечение на японците.