НОВИ! Има ли места в рая? и Момичето, което четеше в метрото (изчерпано издание)

1. Има ли места в рая? - НОВА, твърди корици

„Има ли места в Рая?“ е книга за историите, които ни променят завинаги.

Между страниците се отваря свят, който ще те накара да ожаднееш за живот. Приказка за безсмъртните мечти и заличените животи. За смелостта на младо момиче и силата на духа, който идва при нас в най-трудните ни моменти. За горещината на лятото и тази на любовта, която гори вътре в нас. И за небето… Това, към което гледаме, когато имаме нужда от Надежда.

Но от тези небеса не падат звезди, а бомби. И не сбъдват желания, а взимат животи. Любовта и войната застават лице в лице и жадно се гледат в очите. После изгарят в страстна целувка и остават отломките на ненужните ти парчета. Остава само сърцето, което жадно тупти за любов.

Това е история за живота, който не дава втори шанс… Ти сам си го вземаш.

2. Момичето, което четеше в метрото- НОВА, изчерпано издание!

„Момичето, което четеше в метрото“ на Кристин Фере-Фльори е една красива история за невероятния път на една читателка и нейните приятелки – книгите.

Бууккросингът е интересен и любопитен начин за читателите да пуснат на свобода своите книги и да следят техния полет в други градове, държави и дори континенти. Идея, която намира невероятно развитие, в романа на Кристин Фере-Фльори „Момичето, което четеше в метрото“. Авторката съчетава играта с книги и библиотерапията, за да изгради вълнуваща история за магията на писаното слово.
Жулиет ще излезе от зоната си на комфорт, за да промени своя живот и да погледне по нов начин на книгите.

Жулиет обича да чете и това е най-интересното нещо, което се случва в живот ѝ. Прикрита зад книгата си, тя надига очи, за да опознае другите пътници, но не чрез разговор или чрез поведението им, а чрез книгите, които четат и тяхното съдържание. Случайността отвежда Жулиет на едно райско място за всеки книголюбец – къща с десетки етажерки, на които стоят книги, мечтаещи за две ръце, любопитен поглед и непоколебима душа. А след това животът ѝ се променя завинаги.

Всяка сутрин Жюлиет се качва на парижкото метро и чете по пътя си към работата. Когато се случва да вдигне поглед от книгата, тя често среща почти едни и същи лица, повечето също четящи като нея – дори ѝ се струва, че започва да ги опознава по заглавията, които вижда в ръцете им. Един ден обаче тя решава импулсивно да слезе по-рано и да се поразходи. И се оказва пред една странна къща, пред врата, подпряна с книга, и със загадъчен надпис на нея: „Книги без ограничения.” Пристъпвайки в двора, тя не подозира, че влиза в сърцето на обществото на хората, които пускат книгите свободни. Те не оставят нищо на случайността – опознават хората и откриват от коя точно книга имат нужда, за да бъдат щастливи. Жюлиет скоро разбира, че трябва да се научи отново да чете – и книгите, и хората, за да промени своя живот. И може би да открие щастието.

„Харесваше ѝ да мирише книгите, да ги подушва, особено когато ги купуваше втора употреба –новите книги също имаха различна миризма в зависимост от хартията и използваното лепило, но бяха лишени от спомена за ръцете, кои то ги бяха разгръщали, за къщите, които бяха обитавали; те още нямаха история, една много по-различна история от тази, която разказваха, паралелна, разсейваща се надалече, тайна история.”

Изпращам по Спиди, като е възможно и лично предаване за центъра на Бургас. При интерес, пишете на лично съобщение.