Първата книга на младата авторка Симона Тодорова.

Стиховете са истинският критерий за зрялост на чувствата. 19-годишната поетеса Симона Тодорова се отнася много иронично към чуждиците, иначе този текст щеше да бъде със заглавие „Поетична инициация“. Инициацията е древен ритуал за доказване на зрялост. 84-те страници на стихосбирката „неЛюбов“ са зряла поезия до последната буква на последната страница.

Симона от малка пише стихчета и приказки, но от 1-2 години публикува поезия в инстаграм и печели последователи. Те първи научиха за излизането на стихосбирката и също оттам могат да си я поръчат (sts.poetry). На задната корица има QR кодове към профилите на поетесата и художника, тоест, който има стиховете „на хартия“, може пък да последва творците онлайн. Какво следва сега за Симона? Каква иска да стане? „Учител, надявам се. Или по-скоро – убедена съм. Тази цел се превърна в моя мечта през изминалите няколко години. Първата бе да издам книга и ето, че книгата е вече факт. Планирам да сбъдна и всяка следваща мечта“.

Всичко започва, когато по загадъчен начин се сбъдва една нейна невъзможна мечта – да се срещне с Никола Вапцаров. „Преди години срещнах стихотворението на Вапцаров „Прощално“ някъде в интернет, след което написах и първото мое стихотворение! Оттогава ми е любимо и ще продължи да ме вдъхновява при всеки прочит“. След като поема тази магическа литературна щафета, тя се посвещава на теми, разработени от големите женски имена в българската поезия. „Поезията на творците от женски пол винаги съм усещала някак по-близо до себе си, винаги съм се преоткривала в нея като жена и като човек“.

Най-големият недостатък
на всяка жена е „умението“
да се самозалъгва.
Никой друг не може
да я излъже
така,
както тя самата себе си.