Този медал е възпоменателно издание, отбелязващо 400-годишнина, свързана със Свети Антоний от Падуа (Antonio Patavino), 1595-1995
Макар да остава в историята като Свети Антоний от Падуа, той е роден в Лисабон около 1195 г. Още като дете, получава много добра богословска и философска подготовка и през 1219 г. е ръкоположен за свещеник в манастира „Светия Кръст“ в португалския град Коимбра. Там, през 1220 г. пристигат мощите на петима францискански мисионери, които жертват живота си в името на разпространението на все още младата религия.
Подвигът им поражда у свещеника желанието да бъде като тях и да им подражава. Той се присъединява към францисканския орден и заминава за Мароко, за да последва примера на мъчениците. Корабът, на който пътува, обаче, претърпява корабокрушение и Св. Антоний се озовава на италианска земя. Той приема това като Божи знак и остава завинаги в Италия. Тук той помага на много сираци и болни хора и става символ на милосърдието за съвремениците си. Неслучайно църковната живопис го изобразява закрилящ и милващ сирачета, изцеляващ болни и покровителстващ хората в нужда. Неслучайно и до днес в Италия волните пожертвования за бедните, събрани от църквата, се наричат „хлябът на свети Антоний”.