Аз съм Шери. Една есенна плюшка – малко трицветно момиче, сякаш нарисувано с четка… черно, бяло и топъл карамелен цвят. Казват, че трицветните котета носят нещо специално… Аз го нося. Просто още не го давам на всеки. Преди бях част от шума и хаоса на Женския пазар. Място, което не е за такива като мен… Но някой ме видя. И ме прибра. За да имам шанс за по-тих и сигурен живот. Аз съм малко плашлива. Не защото не искам да обичам… а защото още се уча как. Понякога съскам в началото… Просто се пазя. Просто още не знам дали съм в безопасност. Но ако не бързаш с мен… ако ми дадеш време… ще видиш нещо много различно. Като ме гушне някой внимателно… започвам да мъркам. И да гледам… така, сякаш съм се влюбила. Обичам храната (много ), обичам тихите моменти, и започвам да обичам… хората. Аз съм от онези котета, при които всичко се случва бавно. Но когато стане… е истинско. Търся човек, който няма да бърза с мен. Който няма да настоява. А просто ще бъде до мен… докато сама направя крачката. На около 10 месеца съм, кастрирана съм и съм едно малко миньонче. Бих се чувствала добре и с друго спокойно коте, което да ми дава увереност… но мога да бъда щастлива и само с теб. Понякога най-тихите котета не търсят просто дом… а човек, който да им покаже, че вече са в безопасност. Аз още се уча да вярвам. Ще бъдеш ли ти причината? Ако не съм твоето коте… сподели ме. Може би някъде има човек, който чака точно мен.