Здравейте, аз съм Точица!

Аз съм едно съвсем мъничко момиченце – на около месец и половина.

Не знам как съм попаднала там… Знам само, че бях сама в един храст в София, точно до два огромни и много натоварени булеварда.

Бях толкова уплашена, че просто пищях и виках за помощ…

И тогава ме чуха.

Днес обаче вече съм на съвсем друго място. Минах карантината и вече имам приемен дом!

А най-хубавото е, че там ме посрещнаха една кака и един батко. Те вече ми правят компания, а аз съм щастлива, че не съм сама и имам с кого да си играя, да се гушкам и да откривам света.

А знаете ли защо се казвам Точица?

Имам една мъничка точица на нослето и едно сладко петънце около окото. То е като малко белегче на личицето ми, но аз си виждам съвсем прекрасно! И честно казано, мисля, че ме прави още по-специална.

Аз съм много миличка и обичам човешката близост. Когато някой е до мен, се чувствам спокойна. Обичам да ме галят, да ме гушкат и да усещам, че съм в безопасност.

Вече знам колко е хубаво да имаш хора, които се грижат за теб. Но мечтая за нещо още по-специално…

Моят собствен дом.
Моят човек.
Семейство, което ще ме обича завинаги.

На около месец и половина
Момиченце
Обезпаразитена
Предстои първата ми ваксина
Вече съм в приемен дом в София
Живея с котешка кака и батко

Може би точно там ме чака моят истински дом.

Вашата Точица