грамофонни плочи на Лед Цепелин на различни цени
отговарям бързо

Led Zeppelin III - Immigrant Song, Since I've Been Loving You, Celebration Day - 40лв
-
Led Zeppelin - IV - Stairway To Heaven Black Dog Rock And Roll The Battle Of Evermore - 40лв
-
двете за 70лв
-
-
Led Zeppelin III е третият студиен албум на британската рок група „Лед Зепелин“. Песните от албума са записани в периода януари – август 1970 в Лондон и Мемфис. Албумът е издаден на 5 октомври 1970 г. от „Атлантик Рекърдс“ и влиза в класациите на авторитетното музикално списание „Билборд“ под №1, а до 1999 г. е обявен за платинен шест пъти.

Песните в албума продължават възприетата от групата музикална линия от първите два албума, като в музикално отношение аранжиментите са по разнообразни, включват се фолклорни мотиви, а „Since I've Been Loving You“ е блус шедьовър на групата, който става централна част от концертните им изпълнения.

Обложката на виниловата плоча я прави уникална с допълнително монтираният хартиен диск вътре в самата нея, който позволява чрез въртене да се сменят няколко картинки на лицевата страна.

Неозаглавеният четвърти студиен албум на британската рок група „Лед Зепелин“, известен като Led Zeppelin IV, е издаден на 8 ноември 1971 г. от „Атлантик Рекърдс“. Албумът е продуциран от китариста Джими Пейдж и е записан между декември 1970 г. и февруари 1971 г., предимно в имението „Хедли Грейндж“. Изданието включва отличителната за групата песен Stairway to Heaven, впоследствие описана като една от най-великите рок песни на всички времена.

Неформалната обстановка в „Хедли Грейндж“ вдъхновява групата и позволява на музикантите да опитват различни аранжименти, създавайки песни в различни стилове. След като предишният им албум Led Zeppelin III получава смесени отзиви от критиците, групата решава, че четвъртият им албум официално ще бъде без заглавие и вместо това ще бъде представен от четири символа, избрани от всеки член на „Лед Зепелин“, без да включва името или други елементи на предната обложка. За разлика от предишните три албума за записите на този към групата се присъединяват някои гост-музиканти като певицата Сенди Дени за The Battle of Evermore и пианистът на „Ролинг Стоунс“ Иън Стюарт за Rock and Roll. Както при предишните албуми, така и в този, по-голямата част от съдържанието е написано от групата, с изключение на хардрок блус композицията When the Levee Breaks, която представлява свободна интерпретация по едноименната творба на американската блус изпълнителка Мемфис Мини.

Албумът постига изключителен търговски успех и получава голямо признание от критиката. С продажби възлизащи на повече от 37 милиона копия по целия свят, 24 милиона от които в Съединените щати, това е най-продаваният албум на „Лед Зепелин“ в цялата им кариера. В световен мащаб Led Zeppelin IV е един от най-продаваните албуми в историята на музиката, заемайки 12-о място в класацията. Led Zeppelin IV е и петият най-продаван албум в Съединените щати, а музикалните критици редовно го поставят на висока позиция в различни класации с най-великите албуми на всички времена.
-
-
Led Zeppelin IV е включен в Залата на славата на музикалните награди „Грами“ и е поставен под №4 в класацията на най-великите 200 албума, събрана от Залата на славата на рокендрола. Този албум се смята и до днес за един от най-важните и влиятелни рок албуми. В него се преплитат стилове като блус, рокендрол и хардрок, а две от песните – The Battle of Evermore и Going to California, съдържат „чист английски фолклор“. Страстта на вокалиста Робърт Плант към митологията и мистиката, залегнали в някои текстове, допълват облика на албума.

По време на шестото им турне в Съединените американски щати през 1970 г. хонорарът на „Лед Зепелин“ е минимум 25 000 долара на концерт. Музикантите излизат на сцената без подгряваща група, без сценичен декор и реквизит – на сцената са монтирани само усилватели и осветление. През този период списание „Мелъди Мейкър“ – водещото британско музикално издание по това време, публикува резултатите от анкета сред своите читатели под заглавие „Зепелин побеждава Бийтълс“. Само година след като са определени за третата най-добра група, „Лед Зепелин“ оглавяват класациите на най-добрите групи, които са доминирани от „Бийтълс“ в продължение на осем години. Робърт Плант е обявен за вокалист на годината, а Led Zeppelin II – за „най-добър албум“. На 18 септември, на фона на тези събития, групата лети за Ню Йорк, където дава пресконференция по повод на два разпродадени концерта в „Медисън Скуеър Гардън“, за които получават 100 000 долара – най-високият хонорар на групата по това време. Музикантите разменят шеги с недружелюбни и скептични репортери, повечето от които свързват групата с измама и обикновена жажда за пари. През следващия месец отношенията с пресата се влошават още повече и се превръщат в открита конфронтация.

Големият шум около Led Zeppelin III гарантира добри продажби, заради големия брой предварителни поръчки. Въпреки това албумът е рецензиран негативно от пресата, а успехът му е посрещнат с възмущение поради обвиненията към групата в кражба на идеи от други блус изпълнители. Списание „Ролинг Стоун“ определя феновете на групата като запалени наркомани, което е подхванато и от други печатни издания. Пресата заклеймява групата, което, от своя страна, довежда до пълното ѝ игнориране от критиката. В резултат на това в продължение на близо година музикантите не дават интервюта.

След издаването на Led Zeppelin III през октомври 1970 г. групата си взема почивка от изпълненията на живо, за да се съсредоточи върху записването на следващ албум. Музикантите отхвърлят всички предложения за турнета, включително предложен концерт за Нова година, който трябва да бъде излъчен по телевизията, и се връщат в „Брон-Ир-Аур“ – селска къща в Сноудония, Уелс, за да запишат нови песни.

Звукозаписните сесии за албума започват в новите студия на „Айлънд Рекърдс“ в Лондон през декември 1970 г. Първоначално музикантите от групата избират дома на Мик Джагър за място на записите, но се отказват поради твърде високата цена. След месец те се преместват в имението „Хедли Грейндж“ в Хампшир, Англия, където използват мобилното студио на „Ролинг Стоунс“ със звукорежисьора Анди Джонс и Иън Стюарт от „Ролинг Стоунс“. Анди Джонс току-що е приключил работата по албума Sticky Fingers на „Стоунс“ и препоръчва на „Лед Зепелин“ същото мобилно студио. Китаристът и продуцент Джими Пейдж по-късно си спомня: „Имахме нужда от такова място, където можем да изпием чаша чай и да се скитаме из градината, и да влезем и да направим това, което трябваше да направим.“ Тази спокойна атмосфера предоставя много предимства. Басистът Джон Пол Джоунс си спомня, че липсата на барове и забавления помага на групата да се съсредоточи върху музиката, без да се разсейва.

След като са записани основните песни, групата прави допълнителни записи на партиите (overdubbs) в Лондон през февруари. Малко по-късно Джими Пейдж доставя многопистовите касети в „Сънсет Саунд“ в Лос Анджелис за смесване по препоръка на Джон Пол Джоунс и с план за издаване през април 1971 г. Въпреки това групата не харесва резултатите и така, след турне през пролетта и началото на лятото, през юли Пейдж прави ремикс на целия албум. Изданието отново е забавено заради избора на обложка и обмислянето дали да бъде двоен албум или дори колекция от миниалбуми.
-
-