Здравейте… Аз съм Монси (Монсерат)
и вече много ми се иска да ви кажа нещо важно…

В момента съм в клиника. Тук е чисто, топло и хората се грижат за мен… но истината е, че това не е дом.
А аз вече много, много искам да имам свое място, свое човече и тишина, в която да се отпусна.

Казвам се Монсерат, защото тихо си говоря – не съм шумна, не правя сцени. Просто понякога си „казвам“ по нещо, сякаш си шепна.

На около 3 годинки съм. Намериха ме при къщички, където живеят обгрижвани котки… и най-вероятно съм била захвърлена.
Бях малко объркана, малко уплашена… но никога не съм била лоша. Просто ми трябва време да повярвам, че съм в безопасност.

Аз съм спокойна, кротка и обичам да си спинкам.
А най-много на света обичам… галенето.
И ако ме галите достатъчно… се случва нещо смешно:
толкова се размеквам и се радвам, че повдигам дупето, изтягам се и заставам на предни лапи като щраус!

Готова съм за дом:
кастрирана
минала съм карантинен период
здрава и спокойна

И да – аз съм черно-бяла красавица с една сладка черна бемка на лицето, която ме прави уникална.

Сега просто чакам… някой да ме види.
Някой да ми даде шанс.
Защото клиниката е временна… но аз искам истински дом.

Ако търсиш нежно коте, което ще ти носи уют, тишина и любов – пиши.
Монси те чака.