Мурийо започнал да развива истински интерес към децата, които изпълвали улиците на испанския град с викове и пакости. Деца, изгубени в тълпата, сираци и малки просяци, които в своята мизерна бедност все пак успяха да запазят онази чистота, жизнерадост и звънлив смях, които резонират в творбите на художника.