Трябва ли да мине голяма част от съзнателния ти живот, за да се сетиш в есента на годините си, че всъщност любовта е най-важното нещо, което изпълва живота ти със смисъл. А приятелствата, пътуванията и неоткритите нови светове... Какво се случи? Къде изчезна смисълът? А кой е смисълът?

В "Колекционер на любовни изречения" има нежна, магическа и силна история. Има и елегантни препратки към Габриел Гарсия Маркес и Милорад Павич. Все пак директни сравнения са неуместни, защото Секулов всъщност притежава собствен стил, без излишни думи, или думи за заменяне. За тях Александър Секулов казва, че са "плод от дървото на абсолютната свобода".

Това не е просто книга за любовта, а книга за смисъла, за вечното пътуване. За ситуациите, в които сме на ръба между любовта и раздялата, между обичайното и авантюризма, между живота и смъртта. Своеобразен пъзел, в който можеш да откриеш себе си, приятелите си, мечтите си. Една сетивна книга. От тези, които се четат бавно, за да се усети удоволствието от думите. Накрая й стои пропаст и Любовта е единственото, с което можеш да се задържиш над нея. Вярно, не е онази всекидневна литература, която четеш сутрин в автобуса или набързо през уикенда, между обяда и вечерната чаша вино. Тук става дума за важността на малките неща и на малките жестове, един малък прозорец навътре във всеки от нас.

Весислава Антонова, в-к "Капитал"