Вопиюща нужда има днес българинът от вяра в доброто, справедливостта, закона и Бога. Воприюща нужда от факти да види, че все пак има и тази справедливост, има го това добро, има го този цари и този Бог, тази велика сила, която все пак е някъде там, гледа отгоре. Защото казват: Бог, високо, цар далеко, а навред е ширнала кривдата, и въпреки че накрая все пак правдата държи отговорни разбойниците, на повърхността кривдата все тържествува в тази страна на име България.
Осиромашели са българите за стария и грешен живот, понеже са се отказало от всички задължения и търсят новия светъл ден, в който слънцето вечно грее, а правдата строи нови пътища, и поради това, те вопиющо търсят днес своята справедливост, своето добро, своята вяра, своите корени, Бога, когото вътрешно въпреки всякакви външни и видими случки, те просто без него не могат. Дълбоко вътрешно външният намирник, понякога не може вътрешно без Бога. Вътрешно той е едно със своя отец. Може би защото отецът ги е написал на ръката си. И понеже този велик отец и днес още ги държи. Българите не са забравени от Бога, някои от тях могат да направят това, но той не ги забравя и при онова, което е най-добро за тях.
Това са само размисли.
Но показание три основни явления, са фактите! Факти за онова, за което жадува българинът и факти за заболяванията, които ги мъчат. Заболяванията идват, когато се наруши вярата, когато се загуби чувството за справедливост, когато имунната система отслабне, когато човекът се предаде и тръгне през просото загубил вяра в правия път. Тогава отвътре навън започват сривовете, предизвикани от дисбаланса във вътрешната кутия на имунната система - вярата в себе си, вярата във великата сила - вярата в Бога.