Промоция на Класически Психонализ и Его Психология - двете за 15лв общо, а поотделно са по 10лв на книга.

Класически психоанализ - Предговор:

Текущото представяне е насочено към разясняване на основните принципи на класическата психоаналитична теория и представяне на различните описателни модели или парадигми, използвани в нея. Надявам се да изясня някои погрешни схващания за психоанализата и да дам основа за логическото разширяване на психо­аналитичната мисъл в психотерапевтичната работа. От около 1900г. психоаналитичното мислене оказва влияние върху появата на един от клоновете на психологията, върху метода за изследване и описание на човешкото поведение и върху начина на лечение на психичните разстройства. Някои критици могат допълнително да добавят, че психоанализата също е формирала квазирелигиозна култура. Тази книга не е предназначена да създаде „вярващи“ или да пропагандира система от вярвания.

Всъщност всяко задълбочено четене на Фройд ясно би подсказало за ума на критичен, прагматичен, еклектичен учен, интелектуалец, който непрекъснато поставя под въпрос и оспорва собствените си вярвания и вярванията на други хора. Не можем обаче да избягаме от историческото наследство на науката, медицината и психологията, което често произтича от магически и/или религиозни предшественици (Fenichel, 1945). Докато психоанализата също е изпълнена с много жаргон, който допълнително поддържа един мистериозен, езотеричен контекст, аз ще положа всички усилия да сведа този жаргон до сравнително прости дефиниции, което всъщност е в съответствие с традицията на самия Фройд. За тези от Вас, които не са чели много от оригиналните съчинения на Фройд, бих Ви призовал да го направите. Не само, че творчеството му обхваща огромен материал, обхванат в 24-те тома на “Стандартното издание на съчиненията на Фройд”, но и стилът му на писане е ясен, кратък и често приятен. Освен това е освежаващо да прочетете оригиналния източник, за разлика от множеството предложени интерпретации и критики. Често ме учудват многобройните страни на Фройд, които се разкриват в работата му: неговите саморазкрития в тълкуването на сънищата, човечността в неговите казуси, неговият прагматизъм в критиката на собственото му мислене и корекциите на концептуалните му грешки, неговите социални и културни страсти и дори понякога смирението му пред психологията на жената и признанието му, че често не успява да я разбере. Независимо дали човек е съгласен с фройдистката перспектива или не, този възглед за човека има драматични последици за западната цивилизация. Някои учени твърдят, че Фройд ни е нанесъл третото най-голямо нарцистично нараняване в периода на модерното време. Първият удар е бил нанесен от Коперник, който ни казва, че не сме центърът на Вселената, вторият – от Дарвин, който казва, че сме произлезли от маймуните, а третият – от Фройд, който казва, че не сме в пълен контрол над мислите и действия си, че не сме господари на собствения си дом. С такова едно предизвикателство към свободната воля не е чудно, че психоанализата е била и е обект на толкова много противоречия.

Его психология - Предговор:

В тази книга ще проследим теоретичните и концептуални промени, които са формирали съвременното ни разбиране за Егото като метапсихологична конструкция и като психична система. Книгата е разделена на три части. Ще започнем с класическите теоретични основи, положени от Зигмунд Фройд, след това ще прегледаме приноса на неговата дъщеря Анна Фройд за важността на разпознаването и разбирането на динамиката на защитите на Егото и ще завършим с приноса на Хайнц Хартман, който на централно място поставя признаването на Егото като система за адаптация.

Докато някои писания по темата за психологията на Егото могат да включват произведенията на Ериксън, Шпиц, Боулби, Малер или Кохут (Blanck & Blanck, 1974), аз избрах да не ги включвам в тази дискусия. Няма съмнение, че всяко от тези лица има значителен принос в теорията за психоаналитичното развитие, но фокусът им е малко по-различен от развитието на Егото. Работата на Ериксън например се разбира най-добре в контекста на формирането на идентичността. Признавайки, че идентичността е тясно обвързана с Егото, тя се обслужва по-добре в дискусия за формирането на характера, развитието на децата и юношите и междуличностните отношения. Шпиц, Боулби и Малер предлагат ценна представа за диференциацията и развитието на self-a в контекста на обекта (другия) – дискусия, която смятам, че е по-добре да се разглежда в контекста на теорията на обектните отношения. И накрая, Кохут представя реконцептуализация на self-a като независима метапсихологична структура и сравнително независим курс на развитие. Този възглед е по-добре възприет в контекста на теориите за личността и съвременната психоаналитична теория.