Увод

Животът има смисъл при всякакви условия, но може ли човек, изпаднал в отчаяние и безнадеждност да открие този смисъл?
А какво е отчаянието, ако не страдание, лишено от смисъл?
Как да открия този смисъл в моето отчаяние, за да не изпадна в безнадеждност?
Твърдо бях решила да го намеря и да го превърна в постижение. Най-важното за сега е, че знам какво да правя когато го намеря. Въпроса "защо" вече ми е известен, трябва да живея, за да ме следват тия, които идват след мен. Аз знам, че моята свобода е ограничена и крайна (има край), че човек никога не е абсолютно свободен и зависи от условията, без значение дали са биологични, психологически или социални, но абсолютната свобода е запазена за нас, в смисъл, че всеки има право на избор. Всъщност, изправена пред смъртта научих смисъла на живота, а това е да дадеш добър пример на ония, които ще пожелаят да се поучат от него. Преодолях много трудно и с големи усилия непрекъснатото главоболие, безсънието, кошмарите. Бях изгубена, но исках да се намеря! Съзнанието ми беше объркано, не можех да се концентрирам, а и постоянната умора, душевната и телесна слабост, никак не ми помагаха. Борех се със себе си неуморно и разбрах още нещо - физическата активност също допринася за оздравяването на душата, защото мислех, че не тялото, а душата ми беше болна.
За мен избрах най-добрия метод за изцеление - започнах да пиша. Записвах всичко, което ме вълнуваше във всеки момент, независимо дали е радостен или тъжен. Описвах емоциите си, а после четях и си вадех изводи. Това го съчетавах с безкрайни разходки, физически упражнения и когато открих резултата, разбрах, че съм избрала правилната посока. Моментът на постигане на целта вече го имах.
Понякога хубавия момент се нуждае от аплодисменти!
Нека го изкараме на "бис" няколко пъти!
Нека мислите ни, чувствата ни и лудостта ни да ни съпътстват!
Нека живеем в този миг на радост и щастие!
Така се радвах на победата!
Аз съм особено свързана с птиците, затова ги обожавам.
В сънищата ми често присъстват, заедно с много цветя и пеперуди. Птичката от моя прозорец пее песни на щастието, а пеперудите летят и разнасят аромат на наслада, също и прашец от цветята, които са посетили. Въздухът от нежните им крила гали душата. В сънищата ми това е райската градина, в живота ми – дългата разходка сред природата.
Оставих чувствата да полетят свободно, защото разбрах, че това е първата крачка към истинската свобода. Възстанових изгубената надежда и неуспехите, които никога не забравих и не преодолях. Отварям обаче сърцето си в безкрайната гора от чувства, изоставени на една спирка, на едно място, което много време пренебрегвах. Искам да живея моя живот, далеч от правила, закони и норми. Само свобода и красива победа.
Животът е толкова прост и обикновен, но, когато станем възрастни, имаме навика да усложняваме всичко, объркваме дори тия, които ни заобикалят. А знаейки, че животът е днес, сега и тук, трябва да направим така, че да сме тук и сега, в този единствен и уникален момент и да се насладим на него. Може би няма да имаме друг такъв, нито подобен, най-малко същия.
Да, никога няма да е същото, дори може да е по-лошо, затова, скъпи читателю, възползвай се от своето време, от своя момент и забрави за другите! Мисли само за твоето щастие!
Сънищата хем ме отвеждаха в непознати земи, безкрайни океани, на които хоризонта не се вижда, хем не ме водеха никъде. А трябваше да ме отведат там, където да се науча да плувам срещу течението, където се оставям на ветровете да ме водят по вълните, докато ми се завърти главата. Но така открих, че мога да се справям без страх, за да стигна до пристанището с кораба, който е вътре в мен. Разбрах, че не трябва само да сънуваш, а да го направиш истина и да оставиш мечтите да се реализират в мислите и после в действителността. Затова и сънищата ми ме оставяха в пространството между реалността и илюзията, за да разбера смисъла и да избера пътуването към себе си.
Песните, които излизат от сърцето на птицата на щастието, са песни, облечени като пеперуди и летят ефирно, за да достигат до слуха ни, но само на онези, които могат да слушат гласа на вселената.
Когато един изгрев се събуди, намираш една птичка, която пее на прозореца ти и се чувстваш новороден, защото може би това е духа на детето, което не се е родило, но трябва да се роди. Ние се раждаме много пъти в живота си, достатъчно е да разберем, че това се случва в моментите на катарзис, ония много уникални моменти на борба и отстояване на себе си. Аз го приемам като картина нарисувана от мен, или илюстрация на книга, една романтична история, която очаква да се напише, за да се роди нещо ново, вълнуващо и нужно.
Така се получи "Птичката на прозореца"! Аз вече се събудих и е време да се заема със задълженията си - да живея и да пея!
А вас оставям да проследите моите приключения в живота, в сънищата, в сбъднатите мечти и безкрайните илюзии, приветствам ви в моята вселена от доброта и изобилие, каня ви на едно пътешествие през изцелението и намирането на смисъла!
Приятно четене!