Целият свят е в руини.
Човечеството е почти изцяло изребено. Радиацията
прави полуразрушените градове непригодни за живот. А извн техните преде-ли, според слуховете, започват безкрайни изпелелени пустини и дебри от му-тирали гори. Ала никой не знае със сигурност какво има там.
Цивилизацията угасва. Спомените за някогашното величие на човека обраст-ват с небивалици и се преврьщат в легенди. От деня, в който последният самолет се е отьснал от земната поврхност, са изминали повече от двайсет години. Изядените от ржда железольтни линии не водят доникьде. Строежи-те на века, така и незавьршени докрай, са се преврнали в развалини. Радиое-фирьт е пуст и сворзочниците чуват само унило виене, когато за милионен пьт се настроят на честотите, по които някога са предавали Ню Йорк, Париж, Токио и Буенос Айрес.
Минали са само двайсет години от момента, в който това се случи. Но човекь вече не е господар на Земята. Създанията, родени от радиацията, са приспосо-бени към новия свят значително по-добре от хората. Епохата на човека набли-жава края си.
С „МЕТРО 2033" и неговите продължения „МЕТРО 2034" и „МЕТРО 2035". както и с мащабния опус „БЪСЕЩЕ", Дмитрий Глуховски утворди култовия си статус на един от най-добрите световни фантастични автори.