В тази книга се опитвам да задам някои от най-съществените въпроси за словесното изкуство. Реалистичен ли е реализмът? Как дефинираме сполучливата метафора? Какво е литературен герой? Как разпознаваме брилянтните детайли в произведението? Какво е гледна точка и какви са механизмите ѝ? Какво е художествено съпричастие? Защо ни вълнува белетристиката? Стари въпроси, възродени напоследък в сферата на академичната критика и литературната теория. Не съм убеден обаче, че академичната критика и литературната теория са им отговорили подобаващо. Надявам се тази книга да задава теоретични въпроси, ала да им отговаря практически – или другояче казано, да задава въпроси от гледна точка на критиката и да им отговаря от писателска гледна точка.
По-широката теза, която застъпвам тук, е, че прозата е едновременно фикция и правдоподобие и че тези две възможности не се изключват взаимно. Опитал съм се да опиша най-подробно фикционалността – и механизмите ѝ, – за да я обвържа отново с действителния свят, както Ръскин е искал да свърже творбите на Тинторето с начина, по който виждаме едно листо. В резултат главите в книгата преливат една в друга, защото са мотивирани от еднаква естетика – когато говоря за свободен индиректен стил, всъщност разсъждавам за гледната точка; когато обсъждам гледната точка, всъщност става дума и за възприемането на детайлите, когато говоря за детайлите, всъщност имам предвид героите; а когато пиша за героите, всъщност става дума за реалното, което е в основата на всичките ми търсения.
От автора