Елизабет Костова „Историкът“, издателство „Сиела“, 2006 г., твърда подвързия, 728 стр., с автограф от авторката, американска литература, жанр: историческа приключенска, литература, ужаси, Влад Цепеш, граф Дракула. Отлично състояние, без липсващи, скъсани, надраскани, подчертавани или пожълтели страници, неразлиствана, като нова. Цена 30 лв.
Елизабет Джонсън Костова е родена на 26 декември 1964 г. в Ню Лъндън, Кънектикът. Завършва "Йел" с бакалавърска степен по британска литература. Първото си посещение в България прави през 1989 г. за да събира народни песни. Запознава се с бъдещият си съпруг Георги Костов. Завършва магистратура по изящни изкуства към Мичиганския университет. Печели стипендия Hopwood за завършването на романа „Историкът“.
През 2007 година с с дарение от 10% от правата на романа „Историкът“ Костова създава фондация за творческо писане в България. Основна цел на организацията е да подпомага българската литература като поощрява превода и публикуването ѝ на световния пазар. През 2009 г. излиза вторият ѝ роман „Крадци на лебеди“.
Дебютният роман на Елизабет Костова "Историкът" е издаден в САЩ през юни 2005 г. и веднага влиза в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс. Историята проследява дългогодишното търсене на гроба на Влад Цепеш.
Историята разказва за изпълнено с обрати и странни събития издирване на гроба на Влад Цепеш, личността вдъхновила Дракула на Брам Стокър. Разказът се води от името на историчка, която продължва започното от баща ѝ Пол търсене. Освен собственото си пътуване през 70-те годиин на 20 век, тя описва описва приключенията на баща си през 50-те години, в разгара на Студената война, когато той издирвал своя наставник професор Бартоломю Роси, минавайки през Истанбул, Будапеща, България, както и премеждията на самия проф. Роси през 30-те години.
Голяма част от действието се развива чрез писма, части от академична литература и най-вече чрез разказаните от Пол истории, които дъщеря му си припомня. Героите пътешестват из цяла Европа, включително и в България.

Драги мой, злощастни приемнико,
Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявам отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който
наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми.
Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото.
Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития.