Гринч си търси дом и някой, който да се грижи за него отдадено, отговорно и завинаги – колкото и дълго да е това.
Да е гледан вътре – ако е въпросът за двор, веднага го връщам откъдето съм го прибрала, т.е. пред блока.
Да се пази да не избяга или падне от тераса, прозорец.
Подробности като качествено хранене и обезпаразитяване са по подразбиране.
Намира се в Пловдив и е момченце. Държа на обратна връзка.
Не знам на каква възраст е.
В колажа се вижда защо го прибрах .
Историята му, колкото и кратка да е и почти да си личи от добавения колаж, ще споделя с човека, който познае в него СВОЯ котарак.
Аз имам 11 котки. Прибирани основно като болни – бебета и не само. Когато съм ги взимала вкъщи, не съм знаела нищо за тях: възраст, пол, болест, колко ще ми струва, ще свикне ли новото с другите, а те – с него? Просто ми попада това пред очите и ….БАМ – мое е. Или обратното – аз съм негова.
За това знам, че когато видиш едно коте (или по-скоро то теб), познаваш дали сте един за друг или не.
Та това е – Гринч очаква своя човек.