В контейнери са, около 80-100см високи.

Дървото е сухолюбиво. Листата му са малки, продълговати и тесни – дълги са 3 – 7 см дълги и са широки 2 см. Цветът му е оранжево-червен, едър с пет листа (понякога повече при култивираните растения).

Плодът е сферичен, голям колкото портокал или грейпфрут, с жълта до червеникава кора. Под кожата, месото е жълтеникаво. Във вътрешността се съхраняват десетки розови, червени или винени сочни зърна, които представляват семената на нара. Целите зърна са ядливи, на вкус сладки или леко кисели.

Нарът вирее в сухи райони и не обича влага, тъй като в такава почва лесно бива нападана от гъбични заболявания. Понася слана до около -10 °C.

Нарът е определян като „лекарство“ и „антибиотик“, който подсилва много имунната система и предпазва от различни болести. С някои от своите съставки, той е полезен за сърцето, понижава холестерола, спомага за това да не се развиват ракови клетки и балансира кръвната захар. Той съдържа и много антиоксиданти.

Спомага за разширяване на кръвоносните съдове, а също и блокира ензимът „АСЕ“, вследствие на което се забелязва и понижаване на кръвното налягане. Кората на нара съдържа алкалоид, танин и гликозид, които помагат при борбата с глистите. Също така кората е „убиец“ на вируси и микроби. Помага и при кожни инфекции и рани. Друго свойство на нара е, че дава енергия и премахва умората.

Хората с ниско кръвно не трябва да пият сок от нар, защото той има свойството да понижава кръвното налягане.

Във фолклора, нарът е символ на любовта и брака. Смята се, че който хапнел от плодовете му, дадени от някой друг, никога няма да бъде забравен. Такава например е историята за Хадес и Персефона.