1. ДРЪВЧЕ ШАМ ФЪСТЪК
Студоустойчив Шам фъстък в контейнери.

Шам фъстъкът, който предлагам е Иpaнcĸи сорт Axмaд Aгaй (нaй-тъpceният сорт, тoвa ca дълги шaмфъcтъци).

Издържа до -20 градуса. Непрентециозен към почвените условия. Големина на дръвчетата 20-25 сантиметра.

За да ражда е необходимо опрашител мъжко дръвче шам фъстък. На 6 женски се засажда един мъжки шам фъстък.

Шам фъстъкът е ниско храстовидно дърво. Отглежда се заради вкусните си висококалорични ядки, богати на витамини и минерални вещества. Листата му са перести, сезонно сменящи се с дължина 10–20cm.

Шам фъстъкът е пустинно растение, което се отличава с високата си толерантност към солени почви. Устойчиво е и на големи температурни колебания: от −20 °C през зимата до 40 °C през лятото. Предпочита слънчеви места и суха почва, не вирее добре в условия на висока влажност и кореновата му система е предразположена към загниване през зимата, ако получава твърде много вода, която няма къде да се оттича.

Плодът узрява най-добре при дълго и горещо лято. Растението е двудомно, т.е. отделните екземпляри (дървета) са или мъжки, или женски. Цветовете са еднополови, без венчелистчета, съцветието е от тип „метла“. Само женските дървета произвеждат ядки и има пълна реколта през годината. Плодът е с твърда белезникава костилка, съдържаща удължена ядка, която става за консумация. Ядката е с бледоморава външна ципа и светлозелено месо, има специфичен аромат. Растящия шамфъстък се струпва на гроздове по дървото. Когато плодът узрее, черупката на ядката се разпуква с характерен звук. На всеки две години дървото дава средно 50 килограма ядки, около 50 000 на брой.

2. ХИНАП ЛАНГ.
Височина на стъбло около 120-140см.
Силно растящо. През първите 3 г. от растежа, е възможно дръвчето да има бодли - след 4-та година бодлите опадат напълно.
Плодовете са крушовидни, червеникаво-кафяви, сухи и сбръчкани, когато са напълно узрели.
Този свеж и едър чаровник предлага много свеж аромат, който е доста по-различен от всеки друг.
Леко неузрелите плодове имат текстурата и вкуса на ябълка, а когато узреят напълно, придобиват хлебна текстура и мускусен мирис.
Наблюдавано е, че когато хинапа се полива един ден преди събиране на реколтата, неговите плодове придобиват най-идеалната консистенция и сочност.
Хинап(дзиндзифка) е ниско дърво или храст. Родината му е Азия, но успешно расте у нас. Достига 4-10 метра височина. Живее около 100 години,но достига и до 300 години. Започва да плододава на третата година. Издържа през зимата на студ до – 30 градуса и на голяма горещина през лятото. Обича рохкавите, каменисти почви с добър дренаж, съдържащи вар.
Плодовете съдържат много ценни за човешкия организъм хранителни вещества: захари, белтъчини, киселини, мазнини. Особено богати са на кобалт, йод, желязо. Извънредно високо е съдържанието на витамин C. Освен за храна плодовете се използат като лечебно средство при заболявания на дихателната и храносмилателната система.
Засажда се есента или пролетта. Дръвчетата се засаждат при растояние 4x4 до 5x6 м. От хинапа се приготвят мармелади, конфитюри, желета и сладка.

В китайската медицина, хинапът се предписва като "чи"- тоник за засилване функцията на черния дроб и е доказано, че има положително въздействие върху черния дроб, помагайки на пациентите да се възстановят от хепатит и цироза.
В съвременната китайска медицина, хинапът се използва за тонизиране на далака и стомаха, за лечение на задух, тежко емоционално разстройство и слабост, причинени от нервни състояния. Освен това, се използва и просто за прикриване неприятния вкус на други билки.