НАЛИЧНА ЕДНА ваза
Винтидж холандски вази Delfts Boch
изработени за Royal Sphinx Holland
Изцяло ръчно декорирани от холандските майстори
Височина 30 см
Абсолютно перфектно състояние
Цена 145 лв за брой
Налични 2 броя
За всякакви въпроси, моля свържете се с мен на ЛИЧНИ СЪОБЩЕНИЯ

Delftware или делфтска керамика, известна още като Delft Blue (на нидерландски : Delfts blauw ), е общ термин, който сега се използва за холандски керамични съдове с калай, форма на фаянс. Повечето от тях са синьо-бяла керамика , а град Делфт в Нидерландия е бил основният център на производство, но терминът обхваща изделия с други цветове и произведени другаде. Използва се като термин и за подобна керамика, английски delftware.

Delftware е един от видовете остъклени глинени съдове или фаянс, в които се нанася бяла глазура, обикновено украсена с метални оксиди , по-специално кобалтов оксид, който придава обичайното синьо, и може да издържи на високи температури на изпичане, което позволява нанасянето му под глазурата . Той също така е част от световното семейство от синя и бяла керамика, използвайки вариации на растителната украса, разработена за първи път в китайски порцелан от 14-ти век и e с голямо търсене в Европа.

Delftware включва керамични предмети с всякакви описания, като чинии, вази, фигурки и други декоративни форми и плочки. Началото на стила е около 1600 г., а най-ценният период на производство е около 1640–1740 г., но Delftware продължава да се произвежда. През 17-ти и 18-ти век Delftware е основна индустрия, изнасяща се в цяла Европа.

Най-ранната керамика с калаена глазура в Холандия е направена в Антверпен, където италианският грънчар Гуидо да Савино се установява през 1500 г., а през 16-ти век италианската майолика оказва основно влияние върху декоративните стилове. Производството на рисувана керамика се разпространява от Антверпен до Северна Холандия, по-специално поради разграбването на Антверпен от испанските войски през 1576 г. ( Испанската ярост ). Производството се развива в Миделбург и Харлем през 1570-те и в Амстердам през 1580-те. Голяма част от по-фините произведения е произведена в Делфт, но ежедневната керамика с калаена глазура е правена на места като Гауда, Ротердам, Харлем, Амстердам и Дордрехт.

Основният период на керамиката с калаена глазура в Холандия е 1640–1740 г. От около 1640 г. грънчарите от Делфт започват да използват лични монограми и отличителни фабрични знаци. The Guild Св Лука, на когото художници във всички медии трябва да принадлежат, признава десет майстори грънчари в продължение на тридесет години между 1610 и 1640 г. , също и през 1651 до 1660 г. През 1654 г. заради барутна експлозия в Делфт са унищожени много пивоварни и тъй като пивоварната индустрия била в упадък, те станали достъпни за производители на грънчарство , които търсят по-големи помещения; някои запазили старите имена на пивоварни, напр. The Double Tankard , The Young Moors' Head и The Three Bells.

Използването на мергел, вид глина, богата на калциеви съединения, позволява на холандските грънчари да усъвършенстват техниката си и да правят по-фини предмети. Обичайното глинено тяло на Delftware било смес от три глини, една местна, една от Турне и една от Рейнланд.

От около 1615 г. грънчарите започват да покриват произведенията си изцяло с бяла калаена глазура, вместо да покриват само повърхността на рисуването и да покриват останалата част с прозрачна керамична глазура. След това те започнали да покриват калаената глазура с прозрачна глазура, която придава дълбочина на изпечената повърхност и гладкост на кобалтово синьо, в крайна сметка създавайки добра прилика с порцелан.

По време на холандската златна ера, холандската източно индийска компания има оживена търговия с Изтока и внася милиони произведения от китайски порцелан в началото на 17-ти век. [9]
Китайската изработка и вниманието към детайлите впечатляват мнозина. Само най-богатите можели да си позволят ранния внос. Холандските грънчари не имитират веднага китайския порцелан; те започват да го правят след смъртта на император Уанли през 1620 г., когато доставките за Европа са прекъснати. [8]„Грънчарите сега видяха възможност да произведат евтина алтернатива за китайски порцелан. След много експерименти те успяха да направят тънък тип фаянс, който беше покрит с бяла калаена глазура. Въпреки че е направен от глинени съдове на слаб огън, той наподобяваше удивително добре порцелан. "