Продавам дървена картина гравюра от 70-те с Къщата на Ламартин в гр. Пловдив.

50 лв.


Къщата на Ламартин, гр. Пловдив

Внушителната сграда, собственост на видният представител на пловдивското търговско съсловие Георги Мавриди е построена от неизвестен майстор през 1829-30 г. и е една от най-големите и красиви къщи в Стария град. Била е съвсем нова и в пълния си блясък като едно забележително архитектурно творение, когато през лятото на 1833 г. на връщане от пътуване до Близкия изток в нея отсяда големият френски поет и пътешественик Алфонс дьо Ламартин.

Според неговите пътеписи при достигането до Града под тепетата го застига млад и красив мъж, който говорейки на италиански му обяснява, че тъй като го е посрещнал пръв, той трябва да приеме да остане в дома му. Така вечерта на 2 август 1833 г. френският гост попада в къщата на Георги Мавриди на връх Джамбаз тепе. Ламартин е очарован от къщата, която е мебелирана по европейски. Сградата съществува и днес и макар че не е единствената, в която е отсядал французинът, единствено тя запазва спомена и оцелява след земетресения, стихийни пожари и посегателства на невежи управници, унищожили множество прекрасни образци на българската възрожденска архитектура. Оцелява едновременно със спомена, защото Ламартин е първият френски дипломат, който поставя официално въпроса за свободата на българите и правото им да имат собствена държава. Той твърди, че българите са напълно готови и достойни за свободата си.

Французинът останал в Пловдив три дни, в които  управителят и старейшините на различните народности в града идвали да го поздравят и да пият кафе. Малцина знаели, че през същата 1833 г., когато Ламартин преминал тържествено през препълнените от множеството улици на Трихълмието, придружен от около 70 конника, започва политическата му кариера. Тогава за първи път става депутат в Камарата, после стига до поста министър на външните работи на Франция. От тази позиция отправя един манифест към Великите сили, като апелира за мир в света.

Къщата е обявена за паметник на културата и след многократни текущи ремонти е цялостно реставрирана от НИПК през 1972 г. с подмяна на дървения гредо-подпорен скелет със стоманени профили от инж. Красимир Дамянов и арх. Петър Дикиджиев. След това дълги години е ползвана като творчески дом на българските писатели. В една от стаите на първия етаж е била уредена малка музейна експозиция, посветена на Ламартин. В почетната книга на експозицията са оставили имената си забележителни личности на съвремието от цял свят: писатели, общественици, политици.

Един макар и бегъл оглед на двора ще ни убеди, че майсторите са проявили изключителна находчивост при адаптацията на сградата към сложния терен и нейната планировка. Къщата има неправилни очертания на основите и приземието. Горните два етажа са изпълнени в класическа симетрия. Всеки от тях е изнесен еркерно над долния, което увеличава обема на сградата. В двора на къщата се влиза през голяма дървена порта. Самият двор е уютен, терасовиден, с малки стълбища към различните нива, с красива чешма и плочник върху най-ниското ниво, откъдето се влиза в красива пристройка оборудвана днес като малка приемна.

Към първия етаж води каменно стълбище. Хайетите на двата етажа са съставени от три части - малък правоъгълен салон, овален салон и стълбищна клетка. В дъното на всеки един е изписана изящна алафранга. Симетрично са разположени по четири, различни по големина, добре остъклени стаи с богата геометрична дърворезбована украса по таваните и вратите.