Изключително важна френска гарнитура от три части, изработена от позлатен бронз и червено стъкло , от периода на Napaleon III Paris, от 19 век. Състои се от централна купа с крилат грифон оградена от и чифт Свещници, всяка от които поддържана от Грифони,

ГРИФОНЪТ ДРЕВНОБЪЛГАРСКИЯТ СИМВОЛ!

ГРИФОН по-рядко произнасян като грифен или грифин, митично същество, чиято предна част напомня изображението на орел или подобна граблива птица, а задната прилича на барс, известен още като, снежен барс, снежен леопард или ирбис, или лъв и завършва с дълга змиевидна опашка. Съединението на тези две висши соларни животни отразява особено благоприятния характер на това същество. Древните българи са го посветили на Дионис и на Дике, справедливост , а древните гърци – на Аполон и на Немезида богинята на възмездието. Както драконът, така и грифонът винаги се представят като стража (пазители) на пътя към спасението, стоящи зад Дървото на живота или зад някои други подобни символи. От психологическа гледна точка символизират отношението между психичната енергия и космическите сили. Грифонът е изначално свързан с формирането на българската култура и държава. Може да се каже, че грифонът има древнобългарски произход. Често представят грифоните като „кучета на Зевс Залмоксис, Зиези, впрегнати в колесницата на Немезида. Малко митични същества са били изобразявани в толкова противоречива светлина, както грифонът – бащата на благородния хипогриф. Грифонът е бил смятан за царствен и смел, митично влечуго от античните бестиарии и легенди и еднорога, образът на легендарния грифон може би се основава на отдавна изчезнало животно. Комбинацията от царствената сила и благородството на барса лъва с бързината и зрението на орела правят грифона идеален символ за аристократичните гербове. Предполага се, че това същество първоначално е било вид дух – пазител на всяка Къща!