ОБРОЧНА ПЛОЧКА С РЕЛЕФЕН ОБРАЗ НА ДИОНИС

Музеен експонат 7/35 броя

Оброчната плочка е открита случайно в с. Кирилово, Старозагорско през 1935 г. при изкоп за изграждане на нова сграда.
Изработена е от бял мраморизиран варовик, който е много добре обработен на лицевата страна.
Плочата има трапецовидна форма, равна в долната и закръглена в горната част. Релефните изображения са оформени в засводена рамка, във висок релеф. Представени са Дионис с част от неговата свита. Дионис е прав, с преметната през дясното рано кожа, която оставя по-голямата част от тялото му открита. Дясната му ръка е спусната надолу и държи рог на изобилието, а с лявата се подпира на жезъл. От дясната и лявата му страна, фигурите са изобразени в умален вид. В дясната част е представен брадат старец (Силен), в чийто крака е легнала пантера, а в ръцете си държи дете. От ляво - Пан, с буйна брада и коса, с кози крака и рога, обърнат към Дионис. Зад Пан е изобразен козел. Над главата на Дионис се вие лоза с големи гроздове. Върху рамката е издълбан надпис, от който става ясно, че плочката е била поднесена в дар на Дионис от Флавиос Перилаос.
Почитането на Дионис е много разпространено Древна Гърция и Рим. Възможно е той да се е появил още в Минойската и Микенската култура, от където е и пренесен в целия древен свят. Почитан е като божество на възраждащата се и умиращата природа, плодородието, лозарството, виното и веселието. В негова чест са устройвани специални празненства - Дионисови мистерии. Според древните извори, култът на Дионис в Тракия се отличава от този в Гърция, като само тук той е известен като прорицател. Херодот пише за прорицалище на Дионис на върха на най-високата планина в Тракия, а други автори споменават като място на прорицалището планините Пангей или Хемус.
Плочката се датира в периода II-III век.

Размери 41х26 см