Дълго време суетният и надменен самозван критик на изкуството Себастиан Цьолнер се е издържал с каквото намери. Този път обаче е хванал голямата риба на въдицата си: смята да напише биография на възрастния сляп художник Мануел Камински. Особено напрегнатите отношения между двамата, както и взаимните манипулации създават рамките на романа на Даниел Келман „Аз и Камински“.

Даниел Келман възхитително и с невероятна ирония драска по лака на уж лъскавия свят на изкуството. Любопитното изреждане на най-различни събития отпраща читателя все в нови, неочаквани посоки и създава брилянтно остроумен калейдоскоп от лъжа и истина, от искреност и манипулиране, от морал и творчество. Пред читателя се разгръща трагикомичен сценарий, който хем смайва, хем потвърждава правотата на всички клишета, свързани обикновено с лъжовния, измислен свят на парвенютата.