“Жена без време” 60/60; Акрил;
“Платното е силно напластено, цветовете са преливани бързо и хаотично, няма ясна хармония между тях. Както стрелките на женския часовник, се въртят бързо, моментите остават хаотично преплетени, без хармония между тях. Времето, с което разполагат жените в биологичен и житейски план, е по-кратко и по-ограничено от това на мъжете. Часовникът не спира да тик-така, свикнали сме да живеем с идеята, че за жената съществуват точно определени, крайни срокове за изпълнение на задачите ѝ, определени от обществото. В резултат жената е подтисната, усеща липса на толерантност и любов към нея. Живота ѝ, може да се сравни с краткия, обречен, живот на красиво цвете- цъфти, разцъфва и увяхва...”