1. Атаката на Одринъ подъ осветлението на историята и изкуството
Петър Дървингов
Състояние: Много добро
Цена 35лв.
Забележка: Гръбчето на книгата леко забелено от
времето.
Издателство: Художникъ
Град на издаване: София
Година: 1931 г.
Антикварна: Да
Език: Български
Страници: 114
Корици: Меки
Категория: История и археология
Роденият в беломорския град Кукуш Петър Георгиев Дървингов (1875-1953, София) е легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 г. Завършва с отличие Военното училище в София през 1896 г. (трети по успех). По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 г. е член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 г. Дървингов е военен организатор на четите на ВМОРО. Като войвода на чета в Серски революционен окръг води боеве в Мелнишко. През Балканската война е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През Първата световна война е началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия на Българската армия, а по-късно е назначен и за началник щаб на Моравската военно-инспекционна област. След войната се занимава с научна и обществена дейност. Става почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели в България.

2. Психологически основи на войната.
Часть 2
ген. Константин Соларов
Състояние: много добро
Цена: 55.00
Категория: Военно дело и сигурност
Поредици и библиотеки: Военна библиотека №115
Издателство: Печатница на Военно-издателския фондъ,
Година: 1942,
Град на издаване: София
Cтраници: 528
Корици: меки

ГЕНЕРАЛ ОТ ПЕХОТАТА КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ СОЛАРОВ (19.02.188**********1959)
Константин Соларов е роден в Търново на 19 февруари 1881г. Завършва ВНВУ през 1901г. Продължава да учи във военната академия в Торино, която завършва през 1910г. Произведен подпоручик на 1 януари 1901г., поручик - 1 януари 1904г., капитан - 15 октомври 1908, майор- на 5 август 1913, подполковник - на 16 март 1917, полковник - на 2 ноември 1919г. Става генерал-майор на 6 май 1926г., генерал-лейтенант на 15 май 1930г. и генерал от пехотата на 16 май 1934г. Константин Соларов служи в лейбгвардейски ескадрон, помощник-началник във военно-историческа комисия, адютант в 1 -ва конна дивизия, преподавател във ВНВУ 1914г., командир на 6-ти конен полк 1918г., флигел адютант на Н. В. Цар Борис III 1920, командир на 5-ти конен полк 1922г., началник заведущ инспекционна област 1927 година, началник 1-ва военна инспекционна област 1931г. Константин Соларов взема участие в Първата световна война -на Добруджанския фронт в армията на генерал Колев. Води разузнаването и се сражава. Получава орден за храброст III степен. По време на атентата в църквата “Св. Неделя” е тежко ранен на 16 април 1925г. По инициатива на Константин Соларов се изграждат паметни плочи в 6-ти пехотен Софийски полк с имената на загиналите във войните. Носител е на много български и чужди ордени. Константин Соларов е един от най-продуктивните военни автори: “Балканският съюз и освободителните войни през 1912 и 1913г. “, “България и македонският въпрос. Причините на Балканските войни”, “Записки по военна история. Руско-турската война през 1877 - 1878г. Сръбско-българската война през 1885г. Турско-българската война през 1912 - 1913г. (лекции четени презуч. 1914- 1915г.)”, “Миналото наше величие”, “Мисли върху изпитанието в казармата”, “Моралът на болшевизма”, “Някои поуки от дейността на нашата конница в Добруджа”, “Освободителното движение през XIX век”, “Политическият морал след световната война”, “Понятие за психо-физическото развитие”, “Психологически основи на войната” (20 отделни книги), “Пътни бележки. Разновидни впечатления от Бесарабия”, “Сведения за психологията”, “Сведения за социологията. Нар. Душа. Основни идеи в управлението на държавата”, “Сръбската национална политика в миналото”, “Упътване за написване военната история на България след Освобождението”, “Цар и Отечество”. Константин Соларов се уволнява през 1934г. след подаване на оставка. Умира на 17 март 1959г.
Източник: Търновските генерали- Горазд Чолаков
Старо Търново